Линда, съпругата на Кирил Петков прави сладкиши без захар и глутен, но не за всеки вкус

В петък по обед сладкарницата на Линда Петкова е затрупана от клиенти. Помещението едва ли надвишава 15 квадрата, които обаче изглеждат като рог на изобилието с всички торти, шоколади, бисквити и вино, изложени по витрините. Съпругата на Кирил Петков е избрала най-централната точка в центъра на София, за да отвори своя „сладък магазин”, както самата тя го нарича. Това е Докторската градина – мястото, където се събира елитът на страната ни, а жилищата вървят средно по 3000 евро на квадратен метър.

От сутрин до вечер край сладкарницата на Линда Петкова се трупат млади майки с детски колички, които си купуват сладки, маркирани с етикет „Здравословно”. На черна дъска пред вратата на помещението с цветни тебешири е написано, че там се продават торти без захар и без глутен. Вратата е отворена дори когато навън е студено. Домакинята посреща с широка усмивка, държи се любезно, мило и с готовност обяснява какво се съдържа в рецептите, установи на място репортер на „Уикенд”.

Понеже е твърде тясно, в сладкарницата няма маси и столове с изключение на една, поставена на тротоара. Затова пък градинката е пълна с пейки, на които майките се настаняват, за да изядат сладкишите си, подсладени с инулин, докато децата им щъкат между люлките и пясъчниците. Междувременно Линда меси и разточва тестото директно пред очите на своите клиенти. „Всичко торти се правят тук, в нашата кухня”, обяснява тя на доста добър български като за канадка. На наш репортер му направи неприятно впечатление, че тя работи без маска, каквито са правилата. Щом обаче в сладкарницата влязоха клиенти, тя веднага си постави такава.

Съпругата на Кирил Петков е родена в Канада, но живее в България вече 12 години. Срещата й със здравословните сладкиши идва случайно. Линда има непоносимост към глутена, а когато открива, че едно от трите й деца е с диабет, тя започва да търси начини за приготвяне на сладкиши без захар и пшенично брашно. „Експериментирам”, обяснява накратко опита си със здравословните торти госпожа Петкова. Тези експерименти я отвеждат в кухнята на „Мастършеф” преди около две години, когато е 40-годишна. По онова време тя все още няма никаква представа, че на съпруга й му предстои да влезе в политиката. Явява се в кулинарното шоу на Би Ти Ви с любимата си торта „Гараш” във вариант без брашно и захар, който самата тя е разработила. „Това е най-великата българска торта”, споделя мнение бъдещата министерша пред журито на предаването.

Единият от членовете му е твърде критичен. Това е шеф Петър Михалчев, който отрязва многодетната майка с отговор „Не!”, обяснявайки, че сладкишът й е твърде пухкав за „Гараш”. Затова пък Андре Токев й дава твърдо „Да!”, макар да признава, че това не е вкусът, който се очаква от „Гараш”. Затова пък фенката на здравословното хранене – Силвена Роу, е във възторг. Тя толкова много харесва рецептата, че дава златна престилка на Линда, с което я отвежда директно във финалната фаза на кулинарното състезание.

Същата торта „Гараш” във варианта на Линда се продава в сладкарницата й. Срещу 7 лева без няколко стотинки всеки, който има желание, може да получи миниатюрно парче с приблизителни размери 4 на 4 сантиметра, сервирано в картонена чинийка с дървена виличка. Вкусът е много сходен с този на оригинала, само дето блатовете, които се състоят основно от орехи и между тях няма почти никаква спойка, се разпадат твърде лесно, докато се опитваш да ги ядеш с дървената виличка. Личи, че в кухнята е ползван качествен черен шоколад, но заради инулина, с който е подсладена тортата, по-чувствителните към подобни съставки продължават да усещат леко неприятен послевкус доста след като парчето вече е изядено. Ако дълго време не сте яли сладко, това неприятно усещане може да остане с часове и да ви дразни. Затова пък инулинът не може да навреди на здравето, както обикновената захар. Той се добива от цикория или земна ябълка и по мнението на повечето специалисти е напълно безвреден за хората с диабет. Нещо повече – може да бъде полезен, тъй като намалява апетита и подпомага храносмилането.

Повечето сладкиши без захар, които Линда предлага, са подсладени именно с инулин. Такъв е например кето вариантът на печения й чийзкейк. Парчетата са големи горе-долу колкото тези на „Гараш”, цената също е подобна, а ако искате да си поръчате цяла торта, ще трябва да се изръсите с близо 105 лева за десетина парчета. Десертът не е много сладък, правен е с крем сирене, заквасена сметана, бадеми, яйца, масло, канела, бурбонска ванилия и една интересна съставка, която все още се среща рядко в България – портокалово олио. Има го и в недиетичен вариант – със сурова захар вместо инулин. Сладкарката го предлага с топинг по желание на клиента – от боровинки или от малини.

Суровата торта пък е с блат от ядки, подсладен с рожков, и маслен крем с плодове. В сладкарницата се предлага с форма на малки кръгли пастички с цена около 6 лева. Браунито е малко по-евтино – 5 лева за миниатюрно парче. Диетичният кето вариант е с ягоди и няма почти никакъв вкус. В рецептата със захар се усещат белтъци, орехи и какао. Коричката на десерта е хрупкава, а вътрешността – по-мека. Малко е сух, но е идеален за кафе или горещ шоколад, каквито също се предлагат в магазинчето на Линда.

След като опиташ повечето диетични десерти, логично стигаш до убеждението, че класиката си е класика и нито един подсладител не е толкова добър, че да може напълно за замести вкуса на истинската захар. А едно от най-големите изкушения в „сладкото магазинче” е класическата морковена торта с истинска, вредна, калорична и много вкусна захар. В тестото, освен моркови, има ананас, орехи, яйца, кокос, масло и ванилия. И тук обаче може да се сложи етикетът „диетично”, защото тортата е без глутен. Вместо пшеничено брашно е използвано брашно от елда, оризово брашно, картофено нишесте и нишесте от тапиока. Цяла торта струва близо 93 лева.

Линда продава също така бисквити по 2 лева парчето и малки торбички лешници, обвити в черен шоколад, които струват 9 лева за пакетче. Още като ги опиташ, ти става ясно, че са правени с истинско сурово био какао, тъй като се усеща характерният горчиво-кисел вкус на какаовите зърна. Не всеки би ги харесал, но който обича сурово какао, може да ги опита. Освен лешници, има и арония в същата горчива шоколадова обвивка. Продават се също така всевъзможни видове шоколадови блокчета по рецепта на канадката. Има ги в най-различни цветове – синьо (със синя спирулина), розово (с малини), или бяло. Има също така сокове, лимонади, специални вина, кремчета и всякакви други неща, които макар и диетични, не са без калории. Те обаче не са правени в сладкарницата, а по поръчка в сладкарски цех. „Нямам място да ги произвеждам тук”, обяснява с усмивка симпатичната кулинарка.

Есенните сутрини са студени и в градинката няма много хора, така че Линда работи сама. По обяд обаче, когато посетителите започват да изпълват тротоара пред магазинчето, тя има нужда от помощник. Това е младо момче, което консултира клиентите, приема и обработва поръчките, докато собственичката приготвя поредния сладкиш пред очите на купувачите. Служителят обяснява, че ако някой иска да си поръча цяла торта за вкъщи, трябва да го направи поне два дни преди датата, в която иска да я получи. „Имаме много поръчки и ни е нужно време, за да реагираме”, твърди той.

Магазинчето работи от около 5 години. Най-евтината торта в каталога му е ябълкова с подправки – 50 лева без 10 стотинки. Най-скъпата е близо 120 лева. Това е чийзкейк с боровинка и лимон. Кремът й е от кашу, а съставките са почти същите като в любимата на родните вегани торта, която шеф Силвена Роу показа в сезона на „Мастършеф”, в който участва и Линда.