Китодар Тодоров е роден на 15 септември 1974 г. в София. Гимназия завършва в чужбина, а през 1998-а се дипломира във ВИТИЗ. Гледали сме го в предаванията „Пътеводител на историческия стопаджия”, „Сладко отмъщение“, „Пълна лудница“ и „Хелс Кичън”, а също и в ред филми и сериали, сред които „Столичани в повече”, „Летовници”, „Под прикритие”, „Домашен арест”, „Операция „Шменти-капели” и „Съни бийч”. През 2022-ра той изпълни и първата си главна роля в киното – в черната комедия на Лъчезар Аврамов и Дими Стоянович „Жълт олеандър”.
От 2015-а актьорът и шоумен, когото мнозина наричат българския Джак Никълсън, развива своя поредица в ютуб, а от 2019-а и гейминг стрийм канал. Интернет заниманията са му основен източник на доходи, но не те са поводът за настоящето ни интервю. Причината да го изповядаме точно сега е новият сезон на рубриката му в „На кафе” и поредните му роли в седмото изкуство. Пред репортерския ни микрофон чешитът Кито разказа пред "Уикенд" за предизвикателствата в работата си, но разкри и любопитни подробности за сексуалния си живот, на който поставил началото в далечна Нигерия.
- Кито, рубриката ви „Попитай Китодар” e в „На кафе” и през новия телевизионен сезон. С какво ще изненадвате зрителите занапред?
- Гледайте и ще видите (смее се). В рубриката казвам това, което мисля, като излагам доводите си „за” и „против”. Не се притеснявам, че може други хора да не са съгласни с мен. Задава се определена тема, върху която умуваме. Отговаряме на зададените от зрителите въпроси и излагам мнението си и за добрата, и за лошата страна. Смятам, че никога не бива да се твърди, че дадено нещо е само лошо или само добро. Монетата винаги има две страни.
- Как се чувствате в предаването „На кафе”? Липсва ли ви Милица Гладнишка, с която водехте заедно „Веселите дебати”?
- От доста време съм в „На кафе” и се чувствам прекрасно. Екипът е супер, няма никакво напрежение. Винаги съм ходил с удоволствие на работа. Милица, с която повече от година не работим заедно, ми липсва. И преди „На кафе” бяхме приятели, а така е и днес. Много добре си партнирахме двамата. Тя винаги взимаше присърце темата, която трябваше да обсъждаме в рубриката „Веселите дебати”, беше знанието и подробната информация в нашия тандем. Приказно време! Сега покрай „Попитай Китодар” доста се информирам и аз самият. Помагат ми и хора от екипа, за да бъда по-обективен по темите.
- С Гала и другите от екипа на „На кафе” станахте ли приятели?
- Работим заедно и се уважаваме, но не им звъня на празници. По принцип нямам навика да честитя на колеги, приятели и дори на най-близките ми хора.
- Какви са актьорските ви ангажименти?
- Наскоро излезе филмът „Платформата”, в който и аз участвам. През септември се снимах и в още 3 – комедия, фентъзи и продукция на Тео Ушев, която е доста особена като жанр. Към момента не знам кога ще бъдат готови. Върви си и излъчването в интернет на Kitodar Channel, където има нови рубрики. Излъчваме на запис разговори с наши гости по различни теми, а на живо е частта с игрите. За съжаление, онлайн предаването „Петък точно в пет с Китодар Тодоров” не го правим напоследък. И двамата с режисьора Лъчезар Аврамов нямаме достатъчно свободно време, за да се съберем и да творим в тандем.
- Докъде стигнахте с режисьорският си дебют - филма „Париж 18”?
- Заснехме го преди година. В момента монтираме, променяйки концепции. С човека, с когото правим заедно продукцията, ни се иска да извадим възможно най-хубавото от кадрите. Действаме си по „Париж 18”, но става бавничко. Надявам се посоката да е правилната и накрая да излезе един много добър филм.
- Как са съпругата, дъщерята и синът ви?
- Слава богу, всичко е наред вкъщи. Цялото семейство си изкарахме едно прекрасно лято в най-южната част на Италия. За първи път не ми се връщаше от почивка в София, толкова добре се чувствахме. Съпругата ми, която има диплома за юрисконсулт, не работи от години, защото някой от нас двамата трябва да се грижи за децата. Синът е решил, че иска да става актьор. Разбирайки желанието му, много се изненадах, но се досетих за причината - приятелката му посещава актьорски курсове и той се е запалил покрай нея. Сам трябва да си прецени с какво ще се занимава един ден. Аз нито настоявам да става актьор, нито съм против. Право да си кажа, хич не съм във възторг от перспективата да тръгне по моя път, но ако синът ми държи на това, ще приема.
- Не ви се иска синът ви да става актьор, но дъщеря ви се е снимала във филма „Париж 18” - режисьорския ви дебют...
- Дъщеря ми е като войник - докато снимахме филма „Париж 18”, издържа стоически и нощните снимки. Беше й много интересно, но не смятам, че иска да бъде актриса. В момента тя се наслаждава на живота по детски и се надявам това да продължи по-дълго. Пак казвам, хич не ми се ще децата ми да стават артисти. Аз станах, защото такава ми е била орисията от прабаба ми. Тя е казвала: „Да бъде какъвто иска, но да е щастливо дете и винаги усмихнат”.
- В уикипедия пише, че имате 3 деца...
- А, не! Това е някаква сериозна грешка. Имам само две деца от съпругата ми – син и дъщеря. Нямам други, дори и извънбрачни.
- Кога и как станахте ревностен християнин?
- През 1989 г. На съм станал вярващ поради някаква травма или определено събитие като някои хора. Дълго време с един приятел търсехме Бог, като минахме през много интересни и странни неща - екстрасенси, йоги, евангелски църкви... Накрая той ме заведе при свещеник във Владая и веднага осъзнах, че това е истината. Приех православието, което за мен е истинското спасение. За съжаление, не разполагам с достатъчно време да чета всеки ден Библията, както си мечтая. Случва се да го правя, но е в някакви периоди, в които съм по-свободен. Със Светото Писание в ръце се чувствам истински щастлив.
- Стриктно ли спазвате православните пости?
- Да, и се чувствам много добре от това. Спазвам 4-те основни през годината, а всяка сряда и петък също съм на пост. Горе-долу 6 месеца постя.
- Някога животът ви висял ли е на косъм?
- Като дете бях пред умиране. Три часа ме оперираха от перитонит и едва ме спасиха. След време, когато живеех при баща ми в Нигерия, пак си беше страшничко. Имаше междуетнически кланета по улиците и бяхме доста внимателни, когато се налагаше да излизаме навън.
- Истина ли е, че в Нигерия сте пиел и пушел марихуана?
- Родителите ми са разведени и 3 години живях при баща ми. Общият ми спомен от онова време е хубав. Всяко пътешествие е обогатяващо. Кара те да виждаш света по един по-широк начин, независимо дали придобиваш позитивен или негативен опит. Културата в Нигерия е съвсем различна от нашата. Дори миризмите там са други, но въпреки странностите съм преживял и приятни моменти. В Африка имах период, в който пиех алкохол и пушех нигерийска марихуана. Първите 4 жени в живота ми бяха тамошни проститутки.
- Живял сте и в Сирия...
- Малко съм живял там, но съм впечатлен от междучовешките им отношения. Това, на което станах свидетел в Сирия, много ме промени като личност - уважението към по-възрастните и роднините, подкрепата в рода. Веднъж седмично се събираха цялата фамилия и си засвидетелстваха уважение. Един ден видях как някакъв батко прегръща и целува по ръцете и краката завърналото се от чужбина свое по-малко братче. В първия момент заради моята пернишка кръв си казах наум, че това е педерастка работа. Впоследствие, опознавайки междучовешките и роднински отношения в Сирия, съжалих за помислите си.
- През годините давал ли сте повод за ревност на жена ви?
- Не, моногамен съм си. Никога не сме се ревнували с жена ми. Имало е случаи, в които и аз, и тя сме изпитвали симпатии и интерес към други хора. Споделяли сме си обаче за това и нито един от двама ни не е проявявал ревност.
- Доволен ли сте от теглото си?
- Въобще не съм доволен от теглото, с което съм в момента. 107 килограма съм и ми се ще да отслабна. Имах период, в който бях 84, и се чувствах прекрасно. Скоро възнамерявам да променя драстично хранителния си режим. Ще махна захарта и хляба от менюто си. Преди време свалих 4-5 кг по този начин за една седмица.
- Защо не си поставите гастрален пръстен като други знаменитости?
- А, не, няма как да се случи. Дори когато става въпрос за здраве, операцията е най-крайната мярка. Не смятам, че трябва да се подлагам на хирургична интервенция, при положение че мога да отслабна с воля и усърдие.
