„Става въпрос за обикновен случай на моментнен срив в разсъдъка.“ Така журналистът Ивайло Цветков-Нойзи оправда неблагоразумието да седне зад волана пил. В коментарен материал за DW „За изкуплението (или Just DON’T do it)“ той разказа за психологическия катарзис, през който е преминал 5 месеца след ареста през ноември.
„Всекидневните сложни и стресови ситуации претоварват човешкия мозък до такава степен, че той понякога не е в състояние да прецени ситуацията и предприема ирационални действия или стратегии“, оправдава се Нойзи, без да уточнява каква точно стресова ситуация го е провокирала.
Той не крие, че е изпитвал премазващ срам и сам не е вярвал, че е допуснал подобна глупост за първи път в живота си.
„В килията е студено. Ноември е, спуска се оловносива сутрин, за пръв път в живота си съм пъхнат зад решетките. Извърших нереална глупост. Лежа на единствената метална пейка и студът се просмуква в костите.
"Колегата" по килия, около 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той поне ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов герой“, спомня си Нойзи за онзи съдбоносен ноемврийски ден, който завинаги ще остави отпечатък върху името му.
В крайна сметка Цветков заключва, че ще продължи да бъде „чист и за пример“, както преди.
