Обвинената за трафик на бебета социоложка стана писател!

Невероятно, но факт! Обвинената преди няколко години за трафик на бебета социоложка Цветелина Стоянова… стана писател! Това научи „България Днес“ от самата нея.

Наскоро социоложката дори е получила награда в престижния конкурс за къс разказ „Мостове“. Самата Цветелина Стоянова нарече наградената си творба „Лимонада“, но в конкурса заглавието й е „Два дни в затвора“. В разказа художествената измислица е сведена до минимум за сметка на документалното начало, като авторката посочва и къде се развива действието - в ареста на ул. „Майор Векилски“ към Централния софийски затвор. „За много опасни престъпници“, подчертава Стоянова.

Тя си спомня, че за съжаление не се сбъднало предсказанието на ясновидка, което, и то повторено многократно, гласяло: „Не ти стои съд, затвор и катастрофа“. „Но ето, че не позна“, пише в разказа си окошарената социоложка.

Цветелина Стоянова в качеството си на управител на агенция за маркетингови проучвания „Маркет Линкс“ беше посочена като лидер на организирана престъпна група за трафик на бебета към Гърция. Според разследващите схемата е включвала набиране на бременни жени от маргинализирани групи, които са раждали в Гърция, а децата им са били продавани. Стоянова бе арестувана и прекара известно

време в ареста. За момента няма яснота какво се случва с делото. Изненадващо Стоянова не чула нито „вопли на изтезавани хора, ридания на отчаяни клетници, крясъци на разярени, несправедливо обвинени жертви, груби псувни или поне дрънкане на вериги“. Вместо това навън „през прозореца от армирано стъкло безразсъдно чуруликаха птички, лек смях отекваше по невидим коридор, някои весело си подсвиркваше, а по едно време някъде отдалеч се понесе дори оперна музика“, описва странната идилия зад решетките шефката на „Маркет Линкс“. Не след дълго двама симпатични млади надзиратели се обърнали към нея с „мило момиче“ и й предложили да хапне макаронки“, като единият от тях уточнил: „Ама виж я колко е гърчава, трябва да й сипем двойна порция“, и се ухилил.

Скоро обаче от любезното посрещане не остава и следа. В разказа Стоянова следи за „появата на първите симптоми на мракобесничество“ и разкрива, че „служителите на ДАНС бяха решили да пазят пълна конспирация и да не съобщят нито на мен, нито на семейството ми къде бяха ме отвели“.