Орхан Мурад: Изпих всички запаси по време на карантината! С Фънки ще пеем мръсни песни без цензура (На кого ли се е метнала Сузанита?)

- Г-н Мурад, гвоздей сте на първия фестивал на мръсната песен, който ще се състои на 26 юни в парк център „Юнак“. С какво ще изненадате почитателите си?

- С хубава програма, която може да се намери в интернет от предишни наши участия с „Веселите момчета“. Ние имаме богат репертоар – като се почне от Пушкин, та до наши дни. Пушкин също е писал такива неща. Както Фънки казва, това е музикална материя за широко скроени хора, които обичат да се веселят, не се вземат на сериозно, които весело живеят живота си. Пушкин, Франсоа Вийон, Елин Пелин, Йосиф Петров, Пеньо Пенев – това са малка част от всички, които са творили на тази тема и в този жанр. Защо ние да не творим и превръщаме подобни неща в музика и песни?!

- Коя от всички тези „мръсни“ песни с най-голямо удоволствие изпълнявате?

- Нямам любими. Зависи от ситуацията, от броя на питиетата, от компанията... Всички са много хубави песни. Става весело. Ако някой би си помислил „от краля на баладите това не сме очаквали“, да не идва. Тези песни не са за подобна публика, те са за друг тип хора.

- Т.е., ако някой дойде на фестивала и очаква да чуе „Хиляди слънца“, ще бъде разочарован?

- Да, защото във вечерта, посветена на поезията на Шекспир примерно, няма как да прозвучи Яворов. Това са различни неща. Просто хората трябва да бъдат настроени весело, да им е хубаво, да изживеят хубави мигове с всички участници.

- Споменахте питиета. За вашите концерти как се подготвяте в това отношение? С колко дамаджани ще дойдете?

- Има си домакини. Знам, че ще се представят добре. Не искам да издавам тайни от кухнята. Аз и не знам много за фестивала, тъй като той се организира от Митко Ковачев-Фънки, с когото сме добри приятели и се засичаме на доста частни партита. Последно бяхме на юбилей на наш скъп приятел, където той ми сподели, че организира такъв фестивал и аз реших да се включим с моите приятели „Веселите момчета“. За съжаление един от тях скоро отлетя към светлите небесни вселения – Сашо Попов, светла му памет и останаха само Тото Митов и Светльо Калвин. Реших ей така заради нас си, да ни е весело, за купона да се включим в този  фестивал, тъй като ние обичаме този градски фолклор. Може да се каже, че е студентски блажен фолклор, с който сме израснали, с който сме се оформили като хора, като личност. Той винаги е присъствал в нашето ежедневие, в нашите купони и няма нищо лошо на подходящо място и в подходящо време да си пеем тези песни. Фестивалът ще бъде с добри изпълнители, представители точно на такъв фолклор.

- Как намерихте общ език – Краля на фолка и Фънки, който хич не обича попфолка?

- Аз не съм Краля на фолка, особено в днешно време. Той и за мен не е любимият ми жанр в момента, защото много се елементаризираха нещата, много се опростиха, нещата избягаха от музиката като изкуство. Всичко е едно клише. Придържат се към калъпа много прост текст-много проста музика-много шикозен клип и рядко излизат стойностни неща. В музикално отношение аз съм си космополитна личност, завършил съм Консерваторията с класическа китара, отдел за джаз и естрадно изкуство. Там китаристите изучавахме и джаз, и класика, и всичко. В един сватбарски оркестър по същото време бях барабанист и свирех народна музика, откъдето си докарвах най-съществената част от доходите. Бил съм ръководител, соло китарист и певец на група „Лотос“, така че където и да ме пипнат в музиката, аз съм що-годе наясно. Затова се вписвам във всякакви видове компании, имам страхотен разнообразен репертоар - за пиано барове с китара, народни песни, турски фолклор, балади, попфолк хитове. Веднъж „Черно фередже“ имаха участие в пловдивски клуб и аз излязох на сцената и изпълних няколко песни с тях. Беше много приятно. Изглежда мръсните песни с нецензурни текстове са като отдушник за хората, особено в днешно време, защото човек има нужда да се посмее, да се освободи от напрежението, да избяга от действителността.

- Вие как изкарахте карантината?

- На яденйе и пиенйе (смее се) – всичко свърши вкъщи и се принудих да се доснабдявам с вино, ракия, мезета... Добре че имам  страхотни приятели, които са производители и се грижат за мен и моето семейство. Аз съм на трудов договор в театъра в Кърджали и слава Богу се изплащат заплатите. Колкото и да са мизерни, все пак са някаква опорна точка. През последните месеци оцелявахме само с тези пари, които са около 1000 лв. за четирима души. От две седмици голямата ни дъщеря Александра започна работа като консултант.

- Другата ви дъщеря Сузанита каза, че е била в клиника за наркозависими. Как го приехте?

- Сама реши да влезе и да се изчисти. Направи го напълно убедена и искрена, което й прави чест. Най-хубавото е, че като че ли послужи за пример на много млади хора, защото постоянно звънят за консултации, съвети, срещи. Много се радвам, защото прояви силен характер, беше волева, решителна. Какво ще се говори и какво ще се пише не я интересуваше. И ние я подкрепихме в това й начинание. Иначе мен нищо не може да ме шокира, аз съм наясно със съвремието, с живота в момента в България  и знам, че истинската епидемия е наркоманията на младите хора.

- С какво се занимава тя в момента?

- Има изпити, тя е в индивидуален план. Завършва Х клас в гимназия „Пейо Яворов“, която е близо до нас.

- Споделяла ли е какви са й плановете, мечтите?

- Иска да действа – да пее и други неща, които мисля, че са по-адекватни и биха й донесли по-голям успех. Пеенето в България не води до нищо. Аз пея от 30 години, имам регистрирани над 120 авторски песни, десетки милиони гледания и слушания и какво от това? Нашето време е изгубено, ние сме провалено поколение.

- Сузанита има ли повече участия от вас?

- Освен участията си, аз имам постоянни ангажименти. Като брой не знам дали е имала повече участия от мен, но със сигурност хонорарът й е по-голям от моя. Младите хора я обичат, търсят я, където отиде на участие, прави сензация. Има и много зложелатели, явно й завидяха, че наистина прави фурор. Хиляди хора се събират, където тя присъства. Не знам дали ще продължи в тази посока, защото се разминават очакванията и резултатите. При такава известност хората в други държави биха живели по съвсем друг начин. Тук не визирам само Сузи, визирам и себе си, и всички известни певци в България. В цивилизования свят с една песен хората изхранват и внуците си, а ние - не.

- Какви съвети й давате?

- Да се усъвършенства и да реши какво да работи. Много добре е с езиците, има артистичен талант, много е сръчна... Може много неща да прави. Непредвидима е, много е креативна, умее да провокира. Всички се смеем на нещата, които пишат за нея. Много е жалко, ако някой повярва на всичките тези глупости. Има хора, които приписват собствените си несполуки на известните.

- По време на карантината направихте ли нови песни?

- Направих една шегичка - музикално упражнение с няколко незрящи музиканти и диджеи. Усвоихме звукозаписна програма, за да можем вкъщи да сме си в студио и да си записваме сами. Едното от упражненията ми беше песента „Карантина“, че уж всичко отмина, а 45 мин след премиерата на песента преминахме към епидемична обстановка. Така ми се провали премиерата. Още две песни имам готови - много силна сериозна балада след лятото. Вече имам покани за частни партита, ретро купони по дискотеки и ресторанти, така че чакам да започнем отново да работим.  Интервю за в. \"Телеграф\"