Злокачествен тумор е открит в горната част на главата на Нана. Думите са изключително тежки, но изречени с нечовешката сила на жена, изправена за пореден път срещу една от най-страшните болести.
„Не искам да се жалвам и да ви се тръшкам тук, защото съм преживяла много неща и това смятам, че е от по-леките – или поне се надявам. Исках обаче да ви призная, че се чувствам виновна. Доктор Гаврилова отдавна ми говореше за слънцезащита, а аз никога не съм използвала такава“, сподели с лека тъга Гладуиш.
Разкритието тя прави напълно спонтанно на паркинга на болница в Маями, където живее със съпруга си Джонатан и сина си Джейсън вече повече от две години.
Водещата се връща и към детството си – лета, прекарани по палатки, под жаркото слънце. Единствената ѝ „слънцезащита“ тогава била тениска, нахвърлена върху раменете.
„За мен изгарянето беше като закуска – намазваш се с кисело мляко и чакаш да ти мине. Днес обаче разбирам, че последствията съществуват и понякога са сериозни. Най-много ме яд, че отново съм поставена в ситуация да се съобразявам с операции. Да, лекарите трябва да изрежат малко, но ме посъветваха да изчакам, тъй като имам планирано пътуване до Колумбия. Така че – стискайте ми палци на 29 януари“, обърна се тя към последователите си.
Посланието ѝ не е търсене на съжаление, а предупреждение.
„Искам просто да ви кажа – пазете се. За разлика от много други онкологични заболявания, ракът на кожата може да бъде предотвратен в много висок процент“, подчерта Нана.
Това е третата ѝ среща със страшната диагноза.
За първи път тя се сблъсква с рака през 2012 г., като началото е изключително стресиращо – лекарите дълго време не успяват да открият първичното огнище. След операция на лимфните възли Нана чува диагнозата и разбира, че има метастази в гърдата, без яснота откъде е тръгнало заболяването. Лечението ѝ продължава в Израел, където е установено, че ракът е на гърдата. До нея през цялото време са съпругът ѝ Джонатан и сестра ѝ Мартина – най-голямата ѝ опора.
В края на септември 2012 г. идва добрата новина – няма разсейки. Въпреки това Нана продължава химиотерапията още една година. По-късно тя основава фондацията „Една от 8“, която подпомага жени, борещи се с онкологични заболявания.
„Една от личните ми сентенции е: „Моят рак не случи на човек“. След края на лечението започнах да празнувам всяка годишнина“, споделя тя.
През юни 2017 г., пет години след първата диагноза, кошмарът се повтаря – рак е открит и в другата ѝ гърда.
„Отдавна криех страха си. Предстоят ми химиотерапии и операция. Надявам се да успея и втори път и да дам пример на всички раково болни в България“, казва тя в ефира на „Съдебен спор“. Лечението започва през юли, а Нана е категорична: „Не ми се умира. Нямам никакво намерение. Ще направя всичко възможно, за да оцелея“.
Втората битка тя води не само физически, но и психически – с ясното решение да не изглежда болна. Говори открито за татуирането на вежди и за специална технология за коса, разработена за онкопациенти, която ѝ помага да запази самочувствието си.
Докато Нана се бори за живота си, нов тежък удар сполетява семейството – на сестра ѝ Мартина е открит тумор в мозъка. След спешни операции и терапии двете преминават през изпитанието с чувство за хумор, но болестта се оказва по-силна. Мартина си отива от този свят едва на 55 години.
„Понякога е непоносимо да осъзнаеш, че не си могла да помогнеш на собствената си сестра“, споделя през сълзи Нана.
Драмите в живота ѝ не спират дотук. Баща ѝ Стефан умира от рак на белите дробове през 2007 г., баба ѝ – от рак на яйчниците, братовчед ѝ също губи битката с онкологично заболяване. През 2019 г. Нана губи и майка си, страдала от Алцхаймер и доброкачествен тумор в мозъка.
„Аз съм това, което съм, благодарение на майка ми“, казва тя.
Нана не вярва в магии и прокоби, но не може да отрече, че поредицата от трагични събития в семейството ѝ оставя дълбоки белези. Въпреки всичко тя продължава да говори, да предупреждава и да дава кураж – с надеждата, че нейната история може да спаси други.
