Тумор в мозъка стопи до 45 кила Николай Ишков

Само на 62 години почина една от най-колоритните фигури в новата история на футбола ни Николай Ишков. Актьорът с футболното сърце и бивш президент на „Спартак” (Вн) от някои от най-славните му години си отиде от тежък и доста рядък вид мозъчен тумор, срещу който медицината се оказала напълно безсилна. В последните си дни Ишков нямал сили дори да говори, бил се стопил до критичните 45 килограма, разказват близките му. Това е причината семейството да вземе решение да го опее в затворен ковчег.

Запалянковците ще го помнят като Кукловода, а за любителите на киното Ишков ще остане като като младия Стоян спортиста от „А сега накъде?”.

Николай Ишков е роден на 27 февруари 1962 г. във Варна. Племенник на големия наш актьор Сотир Майноловски, още като ученик младият варненец се запалва по театъра и киното. Завършва ВИТИЗ в класа на доц. Богдан Сърчаджиев, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“.

Като актьор почва във Вариететния театър в Габрово, където работи с режисьора Вили Цанков. Първото му участие в киното е във филма „По здрач” (1987), където Явор Милушев го застрелва на ул. „Сердика” в София. Една от дебютните му роли в киното е тази на кандидат-студента Стоян в „А сега накъде?” на Рангел Вълчанов, където играе с ред други студенти от ВИТИЗ от същата генерация като Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Георги Стайков, Чочо Попйорданов, Михаил Билалов и др. Във филма, на изпита Николай Ишков излиза с футболен екип на националния отбор на Франция.

Дали е имало някакво пророчество?

„Почти всички студенти от академията се изсипаха, а Рангел Вълчанов си избра 26 човека, сред които и аз. Повечето бяха дебютанти. Странно стечение на обстоятелствата предопредели моето развитие на човек. Културата и спортът винаги са ме дърпали към себе си”, разказва приживе самият Ишков.

В началото на 90-те години той първо става продуцент на филми, в това число и няколко в чужбина сред които колумбийска продукция за Габриел Гарсиа Маркес. В народния театър „Иван Вазов” продуцира „Дон Кихот” на Александър Морфов.

На 24 юни 1994 г. актьорът се появява за пръв път във футбола. Същия ден във фестивалния комплекс във Варна се провежда общо събрание на футболния клуб „Спартак”. Тогавашният шеф Пламен Тимев – Ганди тъкмо е свършил парите и пред изпадналия в „Б” група отбор се задава фалит. На високо ниво в БСП е взето решение, че червеният холдинг „Евроенерджи” ще дава пари за отбора.

Кой обаче да стане президент на „Спартак”? Говори се, че предложението за Николай Ишков дошло от

тогавашния втори човек в Столетницата Красимир Премянов,

с когото се твърди, че има роднинска връзка. В крайна сметка специалистът по кукловодство е избран да дърпа конците в „Спартак” (Вн). Още в първия си сезон връща отбора си в елита, макар и след скандална победа с 15:0 над „Лесичери”.

Така Николай Ишков се оказва в обкръжението на управляващото котило в Цар Футбол от мутри, кредитни милионери и всякакви фараони с финансовите им пирамиди. Оцеляването в подобна среда хич не е лесна работа. Но докато в повечето отбори колят и бесят дебеловрати силоваци с прякори Слона и Питона, в „Спартак” Николай Ишков вкарва в ръководството емблемата на ЦСКА Стефан Данаилов, Сотир Майноловски и дори самият Рангел Вълчанов. „Обичах около мен да има интелектуалци. Рангел често говореше с футболистите за мотивация, и като Димитър Пенев беше много интуитивен. Обичах различния подход”, разказва Ишков за първите си стъпки във футбола.

Работи с размах, дори и когато „Евроенерджи” спира издръжката на футболния клуб. Притиснат до стената в тежката ситуация, Ишков се изявява като отличен търговец на футболисти. Само нападателят Валентин Станчев се оказва три пъти продаден от него – първо в Китай, после в ЦСКА и накрая в германския „Заксен”. Неговият нападател Иво Георгиев става голмайстор на „А” група през 1996 г. При Ишков в „Спартак” се изреждат да работят най-добрите треньори от онези години.

Успява да наеме стратег №1 Димитър Пенев,

там са още Стефан Грозданов, Ферарио Спасов, Ради Здравков. Пак там успешен прощъпулник в занаята прави Велислав Вуцов. За ангажирането на Пената осигурява пари от американска компания, а представянето му в „Континентал Плаза” е от бляскаво по-бляскаво. Заради това, че дърпа успешно конците и е завършил кукли като ред други добри актьори, Ишков се сдобива във футбола ни с прозвището Кукловода.

Тъй като по онова време върви поголовно купуване на мачове у нас, върху Кукловода често се сипят обвинения, че „Спартак” (Вн) раздава точки чрез симулативна игра. В други случаи обаче предварително изказаните съмнения, че ще има „Полегнала е Тодора”, се оказват напълно неоснователни. Така например през 1997 г. спартаковците на Ишков бият шампиона ЦСКА с 2:1, след като цяла футболна България се е наканила да гледа „порно вместо футбол” според лексиката на Сашо Диков. Година по-късно същото става и на мача с „Левски”, когато тръгват слухове, че сините ще минат леко през Варна. В противен случай треньорът им Вячеслав Грозни щял да бъде уволнен. „Ако това е истина,

добре е да му запазят билет за самолета за Москва

още отсега”, казва шеговито Ишков, а неговия тим печели срещу наперените софиянци с 2:1.

Подобна история става преди мача с германския „Мюнхен 1860” от турнира „Интертото”. Шефът на гостуващия във Варна отбор Карл-Хайнц Вилдмозер разправя, че получил оферта от Ишков да купи мача срещу значителна сума дойче марки. „Бих посъветвал хер Вилдмозер да обърне повече внимание на вурстчетата”, опонира варненецът по адрес на пълничкия си колега от Германия. А на терена „Спартак” излиза победител с 2:1 срещу елитния тогава немски противник.

Без да има групировка зад гърба, Николай Ишков съумява да задържи варненския си отбор цели девет сезона в „А” група. Къде с връзки, къде със сладкодумие успява да прикотква спонсори като Митко Събев и дори една от водещите банки. И то при положение, че точно тогава банковият сектор бяга като дявол от тамян, когато стане въпрос за футболното ни блато.

През 2004 г. Николай Ишков се оттегля от „Спартак”. „Вече бях решил да усетя съботите и неделите в другия смисъл, имах семейство и други ангажименти”, разказва бащата на четири деца, с които го дарява съпругата му Нора. Но всъщност

остава с ярко присъствие в изкуството, футбола и спорта

Снима се и продуцира „А днес накъде?” на Рангел Вълчанов, продължение със същите актьори на продукцията от 1988 г., само че две десетилетия по-късно. В „Под прикритие” играе ролята на футболния бос Силвио Байчев, който дължи пари на Джаро. Участва и в хитовия сериал „Връзки”, а в „Съни бийч” играе ролята на Стойчо Розата. Той е и продуцент на „Възвишение” – прочутия филм, направен по едноименния роман на Милен Русков.

„Често пишат за мен, че разбирам от футбол, но всички в тази държава претендират да са на „ти" с най-популярната игра. Виж, киното е по-елитарна работа и там са по-малко т.нар. „разбирачи”, споделя Николай Ишков. Той остава във футбола, само че като мениджър. Участва в едри сделки като например тази с ЦСКА, когато армейският отбор преминава във владение на „Титан”. Продава футболисти у нас и в чужбина. В екипа си привлича както млади лъвчета, амбицирани да се докажат на футболния пазар, така и стари пушки като известния импресарио Дочо Нанов, водил още в края на 50-те години преговорите за преминаване на големия ни футболист Иван Колев във френския „Реймс”. Става и

директор на най-голямата ни спортна зала „Арена Армеец”,

като получава поста от тогавашния спортен министър и бивш президент на другия варненски клуб „Черно море” Красен Кралев.

Всичко в живота на Николай Ишков върви добре, докато преди около година и половина му откриват тумор в мозъка. Оказва се, че въпросният вид онкологично заболяване е много рядко. Дори и опитите за лечение в чужбина удрят на камък – медицината е безсилна. Последните месеци от живота си прекарва на инвалидна количка във Варна. Там претърпява и инсулт, преди да си замине в нощта на неделя срещу понеделник. Едно е сигурно – актьорът с футболното сърце няма да бъде забравен дълго време нито на сцената, нито в палата на Цар Футбол.

Откраднал над 5 милиона от зала „Арена Армеец”, на която бе шеф

Николай Ишков бе голям чаровник и бохем, но му се носеше славата и на симпатичен измамник. Десетки са излъганите от него хора.

Преди дни голям столичен колекционер се оплака пред „Уикенд”, че Ишков му е задигнал ценна скулптура на Иван Лазаров. „Дадох му я преди 5 години, за да си направи отливка. А днес да я върне, а утре, покри се. Така и не я видях повече”, разказа завлечения. Оказало се, че по същата схема са взети и 2 скулптури на Веди Рашидов.

Столична галеристка пък разкрива, че Ишков е взел от нея картина на Генко Генков с цена 5000 евро преди няколко години . Платил 2000 евро, а останалите казал, че ще „оправи до дни”. Разбира се, така и не се издължил. Преди време я срещнал случайно на улицата и най-нагло й казал: „Абе, тази картина се оказа фалшива. Даже и 2000 евро са много за нея, ама хайде”. Галеристката, която отлично знаела, че работата е оригинал, предложила да му върне сумата, но да си получи обратно творбата, но Ишков махнал с ръка: „Абе, тя вече не е у мен”.

Това обаче са дребни кахъри на фона на голямото крадене в зала „Арена Армеец”, на която Николай Ишков бе директор между 2014 и 2017 г. Говори се, че са задигнати поне 5 милиона лева. Отделно се извършвали шашми с билетите. На финала той бе освободен от поста, а зулумите му бяха покрити по нареждане на тогавашния премиер Бойко Борисов.