В жестоки мъки на 87 години си отиде славата тв журналистка Даниела Кънева. Легендарната репортерка на БНТ буквално виеше от болка в последните няколко месеца. Страданието й бе толкова голямо, че и най-силните аналгетици не помагаха. А в последните си дни тя дори не можела да говори.
Даниела Кънева сама разказа пред репортер на „Уикенд” няколко месеца преди да издъхне през какво преминава. „Излизах от банята и се подхлъзнах. Оказа се после, че съм си спукала 3 ребра. Една седмица лежах в Окръжна болница - във Втора хирургия, където всеки ден ми поставяха инжекции. В момента съм си вкъщи и взимам разни медикаменти, но едва говоря – толкова много ме боли. Лекарите казаха, че ще съм така 2-3 месеца. Много се надявам да се оправя”, сподели ни през декември 86-годишната тогава БНТ репортерка, която в славното си минало другаруваше с Индира и Раджив Ганди и други световни политически лидери. След което допълни, че живее с големия син на племенника си. Именно той извикал „Бърза помощ”, когато я видял рухнала на плочките.
От осанна до разпни я - едни възхваляха до безкрай дарбата на журналистката да говори няколко езика, да прави изключителни интервюта и да общува с хора от всички континенти. Други я критикуват заради левите й пристрастия и припомнят агентурното й минало в ДС. Разбира се, за тази си дейност тя никога не говорела. Просто невидима ръка й помагала да прави шеметна кариера, пътувайки за репортажи в Азия, Япония и Индия, все места за които простосмъртните люде пред малкия екран само мечтаели.
Даниела Кънева се прочува, след като взима интервюта от редица влиятелни „играчи” на международната сцена. Сред най-емблематичните й интервюта са тези с индийския премиер Индира Ганди. Двете дами стават близки приятелки, а индийката до последно носи гердан, подарен й от българката. Казват, че когато я убиват преди повече от 40 години - на 31 октомври 1984 г., Индира Ганди бил именно с армагана й от Даниела Кънева.
Ди Ди Кей, като в БНТ наричат Даниела разказва, че е научила много неща от премиершата, а по-късно и от нейния син и премиер на страната Раджив Ганди. По ирония на съдбата журналистката взема първото му интервю като политик и последното му интервю на борда на 6-местния му частен самолет „Честна”. Интервютата й със съветския външен министър Андрей Громко и легендарния музикант Рай Чарлз, с когото според слуховете имала романтична афера, също са впечатляващи за времето си. Заради любовта си към нея незрящия музикант дори идва в България.
Даниела Кънева споделяше, че голямата й мечта е да интервюира Майка Тереза, с която се познавали, но да откровен разговор, запечатен на филмова лента, така и не се стигнало. „Не исках да я притискам, тя открито не обичаше журналистите, но мен ме прие. Предпочетох да уважа желанието й, а не да се натискам”, казваше Кънева. Провалили се и надеждите й да снима филм за знаменития индийски актьор Радж Капур, наричан Чарли Чаплин на индийското кино, а у нас познат от филма „Бродяга”.
Заради впечатляващата си биография и големия професионализъм, Даниела Кънева получавала непрекъснато покани за работа в чуждестранни телевизии, дори от Би Би Си и Си Ен Ен, но отказвала. Парите никога не са я интересували и обещаваните заплати в хиляди долари не я поблазнили. Според нейни колеги основната причина била, че се страхувала за живота си. Даниела не знаела какво я чака зад граница и не била сигурна, че няма да стане жертва на „приятелски огън” или на „чадър” от свои.
Тя била изключително вярна на БКП и на Тодор Живков, който бил запознат с професионалните й успехи, дори я разпитвал на четири очи за някои работи, видени в далечни и непознати нам земи. „За Даниела лявата идея беше всичко, партийната книжка – изключително важна. Тя никога не измени на принципите си. Противно на другарите от партията, тя бе безсребърен човек и вярваше наивно в комунистическите идеали”, признават нейни колеги.
Когато свалят Живков от власт, тя месеци наред е като попарена. „Не че се е страхуваше за кариерата си, кой ще бутне от мястото такъв професионалист?! Страдаше за Живков и партията. Знаеше, че нещата ще се променят и тези промени явно не бяха в хармония с душата й, която покрай Индия беше над материалното, но... казваше, че България тръгва по пътя на капитализма и много хора ще обеднеят”, разказва нейна приятелка.
„Тя работеше в БТА, беше един от най-изявените международни журналисти и пътуваше по света. Лично Иван Славков я води в телевизията някъде към 1976 година. А всички сме наясно какви бяха уклоните на съпругата му Людмила Живкова към индийците. Даниела, също като Людмила вярваше, че смъртта не е края на живота, а просто някакво си преходно състояние, че ще има още много животи. Общото между двете е, че не се страхува от смъртта и че имаше за какво да си говорят”, споделя неин колега.
Даниела Кънева работеше до последно, почти не се спря. Радваше се, че интервютата й ще останат в златния фонд на българската журналистика. Пенсионира се чак преди десетина години, но пак не спря да пътува по света, където има куп приятели.
„За нея работата беше всичко, защото не успя да създаде семейство от много тичане по различни континенти и от властни родители, макар че винаги се е хвалела с потеклото си от коляното на Иларион Макариополски и баба Тонка”, връщат лентата на спомените бивши служители на националната телевизия.
И докато професионалният живот на легендата вървял повече от успешно, личният доста куцал. Даниела Кънева така и не влязла в сериозна връзка с мъж, до семейство, брак и деца не се стигнало. Казвала, че в следващия живот ще запълни този пропуск и в къщата й ще се чува смехът на поне няколко деца. В последните години съжаляваше, че навремето не е родила от „един специален за нея мъж”.
В края на 80-те години се заговори, че Даниела Кънева, която винаги е пазила личния си живот в тайна, е осиновила дъщеря. Уви, момичето имала тежък пубертет, а след това залитнала към наркотиците и алкохола. Двете никак не се разбирали. Карали се, скубели коси, не си говорели с дни и т.н. В един момент журналистката дори била набита от неблагодарното момиче. Наложило се Даниела да я разсинови, а младата вече жена се изнесла в чужбина. Кънева доста страдаше от създалата се ситуация, че така и не е успяла да намери път към осиновената си щерка.
Даниела Кънева е родена в София през 1937 г. Тя произхожда от известния еленски възрожденски Кършовски род. От 7-годишна пее в детския хор „Бодра смяна” и участва в постановки на Софийската опера. Завършила е Английска филология, а след това Външна търговия и международни отношения в Лондонския университет. Първоначално преподава английски език в София, но се насочва към журналистиката и постъпва на работа в БТА. В началото на 70-те години става първият български кореспондент, изпратен в Япония и първата чуждестранна журналистка в света, официално акредитирана в Страната на Изгряващото слънце. Като специалист по индийска и японска култура, тя отразява събитията в тези държави.