Бях ядосана на Господ, не разбирах защо точно на мен се случва всичко това, изповяда младата жена
Труден живот още от дете и поредица от лични трагедии бележат живота на Вероника Тодорова от Сливен.
30-годишната жена в момента е част от публичното пространство, тъй като участва в настоящия сезон на "Ергенът" и привлича вниманието на зрителите като една от най-емоционалните и искрени дами в имението в Шри Ланка. Често е критикувана заради бурните си реакции, но зад всичко това стоят болезнени истории.
Вероника е едва на 7-8 години, когато губи по-малката си сестра - трагедия, която променя живота й завинаги.
"Човек, когато преживее такава травма, мозъкът я капсулира. Аз не си спомням подробности, защото съзнанието ми ги е изтрило, за да ме предпази. Израснах в атмосфера на постоянна мъка, това продължи много дълго", започва разказа си пред "България Днес" Вероника, която днес живее в София и работи като куклена актриса.
Смъртта на детето, която според Вероника е настъпила след грешно лечение и късно поставена диагноза, разклаща из основи семейството. Домът се изпълва с тъга, която не отшумява с години.
Актрисата разказва и за нещо, което рядко се забелязва отвън - усещането да си "невидимото дете" в собственото си семейство. В опита си да преживеят загубата, родителите й неусетно се затварят в скръбта си, а тя остава сама с емоциите си.
"Майка ми и баща ми бяха толкова погълнати от болката и страданието, че започват да не забелязват другото си дете. Не че не са ме обичали, просто бяха фокусирани върху това, което са загубили, казва младата жена.
Именно тогава ергенката се научава да се справя сама - да не търси помощ, да не показва слабост и да носи всичко вътре в себе си.
Но трагедиите не спират дотук. В следващите години Вероника губи още близки - роднина при неясни обстоятелства, братовчед в тежка катастрофа, а малко след това и дядо си, когото определя като "стълба на семейството". Най-тежкият удар идва със смъртта на баща й. След всички загуби родителят се затваря в себе си, губи смисъл и в крайна сметка си отива внезапно, оставяйки още една празнина в живота й.
"Татко си отиде от мъка, той просто не можа да преживее загубата на сестра ми. Тъкмо започнеш да се съвземаш от едното и идва следващото, все едно живееш от погребение на погребение", сподели още пред вестника Вероника.
Тази поредица от загуби я принуждава да порасне твърде рано, усмивката й се превръща в защитна маска, зад която дълго време крие болката си.
Ергенката не сваля усмивката от лицето си въпреки всички трагедии
"Бях си сама психолог, майка и баща... поех прекалено много. Аз изглеждам суперусмихната, весела, никой не знае какво нося в себе си. Зарових се в музика, в театъра, работех с деца, играех, пеех, танцувах - все едно се връщах към детството си и по някакъв начин бягах от реалността", разкрива си душата куклената актриса.
Актрисата се е научила да се справя с болката чрез изкуството
Всички изпитания оформят една различна Вероника - такава, която търси отговори отвъд видимото: "Бях ядосана на Господ, не разбирах защо точно на мен се случва всичко това. Започнах да се интересувам от религии, митология, астрономия и различни философии и да търся смисъл в случилото се. За себе си намерих отговор - че във Вселената трябва да има баланс, че душата минава през различни роли, за да израсне".
Днес Вероника не се страхува да бъде крайна в емоциите си, защото твърде дълго ги е потискала. Участието й в "Ергенът" не е просто търсене на любов, а начин да си върне онова, което животът й е отнел твърде рано - свободата да бъде спонтанна, смела и дори малко безразсъдна. "Сега ми идват щури идеи - да тръгна сама някъде, без да знам езика, без план, просто да живея", завършва с надежда в гласа ергенката.
