Книгата „Урок за мъже" на популярния тв водещ Иво Танев стана хит на книжния пазар. В това увлекателно четиво с логото на издателство „Милениум“ харизматичният шоумен споделя 39 интригуващи случки от живота си и разказва за срещите си с други известни български личности, които познаваме от сцената и екрана. А накрая са поместени неговите авторски готварски рецепти, с които посреща своите приятели и впечатлява гостите си и дори печели приза в предаването „Черешката на тортата“.
„Урок за мъже“ не е биография и авторът скромно заявява, че не е професионален писател, а разказвач на истории. Написани изключително увлекателно, всяка от главите в книгата съдържа не само спомените на Танев, но и безценни поуки и изводи, изпълнени със смисъл, пише „Ретро“.
Публикуваме със съкращения откъс от четивото, в което става ясно, че именно изпълнителят Веселин Маринов е спасил Иво Танев от самоубийство.
Винаги съм смятал за себе си, че не съм от депресивните хора. Така мисля и сега, въпреки че преди 12 години ми се случиха неща, които ме отведоха дълбоко в пропастта на депресията. Някак си неусетно влязох в период на неудачи. Идваха една след друга, като вълните в морето. По голяма, по-малка, после огромна, но всяка оставяше своя следа по пясъка. Интересното е, че преди това се очертаваха чудесни възможности в следващите месеци и години и точно там е коварството на такива периоди. Хвърлят те в заблуждение, че нещата се случват по план, а в същото време Онзи горе се смее на всичко, което планираш, и започва да ти натрива носа с голямо усърдие и да ти показва, че има съвсем други идеи за теб. Така беше и при мен.
В деня, в който трябваше да отидем на проби за дрехите, с които щяхме да се появяваме на екран в новото шоу през следващите три месеца, по телефона дойде новината, че шоу ще има, но ние няма да сме неговите водещи! Богатият съпруг на една известна актриса, за да откупи гузната си съвест за поредната изневяра и тъпото си държане, беше решил да осигури място на жена си като водеща в телевизията. Беше й поръчал и партньор. Неин любим колега, за да може още повече да я омилостиви. Така с пари и заплахи от високо ниво се решиха нещата. Нямаше как да се чувстваме комфортно при така стеклите се събития.
Стартирахме успешно есенния сезон в Рейнбоу плаза, но съвсем скоро вътрешни интриги, които хората по безумен начин сами си причиняват, заложиха на карта зимния сезон, който беше пред провал. В последния момент успях да спася месец декември, но въпреки това нещата не вървяха гладко. През този период се случиха още куп дребни проблеми, които забиваха остри пирони в моето съзнание.
Всъщност, най-важното беше, че бях жив, макар и не напълно здрав, защото вече повече от 10 години имах сериозен проблем с гласа! Проблем, който не можех да реша по никакъв начин с десетки лекари, илачи и терапии. Именно това стана причина да приключа с оперното пеене и с мечтите ми за оперна кариера, а после и за кариера в поп музиката. Това беше и причината да намеря друго поприще, с което да си изкарвам прехраната.
Проблемите не спираха да прииждат един след друг. Изтекоха януари и февруари, а проблемите ми с гласа се задълбочаваха. Вече и дума не можеше да става за сценични изяви, а в някои дни трудно намирах глас да общувам дори с близките си и да си върша работата в бизнеса. Това ме смазваше и все повече ме отчайваше. Спомням си, как една сутрин станах с идеята, че това нещо трябва да приключи. Разочарованието ми от самия мен и състоянието, в което си мислех, че се намирам, беше толкова огромно, че седнах пред компютъра и ръцете ми започнаха да пишат прощално писмо към близките ми. Пишех за всеки по нещо. Пишех и плачех. Прощавах се.
Бях си осигурил и необходимите медикаменти, чрез които да сложа край на това недоразумение. Определих си време и място за края в края на деня. Някъде към обяд ми се обади един човек. Мой много добър приятел, който и до днес не може да повярва, че всъщност е станал причина моят живот да продължи. Разговорът ни, за разлика от друг път, беше кратък и конкретен. Негов познат, голям бизнесмен, искал да празнува юбилея си, както и да направи голямо фирмено събитие. Каза ми, че ще му изпрати моя телефон, за да влезем във връзка и да се разберем. Нищо не му казах за моите апокалиптични планове. Затворих телефона и отново се отдадох на черногледите си мисли. Но преди да задълбая на дълбоко, телефонът отново иззвъня. Беше въпросният бизнесмен, който звучеше доста ентусиазиран и добронамерен.
Сподели намеренията си, а аз превключих на работно-професионална вълна и започнах да ги опаковам в идеи за реализирането им. В края на разговора той въодушевено ми заяви, че вече е спокоен и сигурен, че аз ще направя най-доброто. И бил много благодарен, че общият ни приятел ни е свързал.
Затворих телефона. Затворих и прощалното ми писмо, което чакаше на екрана на компютъра довършване на финалното изречение.
Отворих нова папка за двете събития и започнах работа по тях. До вечерта вече бях забравил, че трябва да умирам. Продължих.
След няколко години се сетих за това писмо и го изтрих. А приятелят, който ми се обади тогава, беше Веселин Маринов!
