На своя 44-ти рожден ден Борис Дали не само празнува няколко дни поред, но и не пропусна да зарадва всеки един човек, станал близък до сърцето му. Този път решава да почерпи възрастните хора в своя хоспис с торта. „Сега ме хващате на път към тях. Аз го празнувам всеки път по три дни, обаче празнуването го съчетавам с нещо полезно“, казва той.
Изненада
Първият ден преминава с участие на самия рожден ден – 24 март, в дискотеката на Коцето. „Бяха подготвили шампанско, огньове, балерини – всякакви неща. Много приятели бяха дошли, мои почитатели, фенове. Винаги ми е приятно на участие – аз не ходя на работа на участия, аз винаги се забавлявам“, споделя Борко. Изненадите също не липсват. „Получих подаръци дори и от феновете, но най-голямото беше пожеланието и благодарността, която изпитах. Усетих любовта им – това беше най-големият кеф“, признава той. На следващия ден празникът продължава в по-тесен кръг. „С брат ми се събрахме – семейно празнувахме. Там имаше торта – имаше една свещичка и едно сърчице на тортата, бързах да я духна“, разказва с усмивка. След това идва третият ден – с родителите и децата. „Там вече имаше голяма торта, там имаше вече 44 свещички“, добави музикантът.
Щастие
И точно след тези празници той отново се връща към идеята да направи нещо добро. „И сега съм тръгнал да купувам още две големи торти – да почерпя бабите и дядовците в моя хоспис“, смее се Дали. За възрастта си говори с чувство за хумор и увереност. „За мен сега тези години са ми много добре. Все още и духът, и тялото са ми все едно са на 20, но сега съм по-уравновесен, по на място, по-сигурен. Тялото ми е като на 20, не усещам никаква разлика. Може би към 88 ще усетя вече - смее се той и добавя: -Тогава ще се замислям за бъдещето“. Най-важното, което си пожелава, е здравето. „Пожелал съм си само здраве – на всички торти, всички да са здрави и щастливи. Всичко друго си имам, но имам и мечти – знам, че ще ги постигна“.
Събуждаш ли се схванат? Тази възглавница променя начина, по който спиш Tvboutique.bg
Здраве
Той сам признава, че животът му е изпълнен с много ангажименти. „Нося много дини под една мишница – понякога сам на себе си се учудвам как се справям. Изненадвам се как е възможно толкова много неща да правя“. Освен участията той продължава активно да работи и по нова музика. „Сега в момента ходя много по участия, пея, разбира се, правя много нови песни. Имам няколко бързи песни за лятото – ще видя кога ще ги пусна. В личен план той се е отдал сериозно на земеделието. „Подготвям сега дръвчета за овощната градина – дано тази година да успея да произведа хубави сокове, натурални“. Градината му вече е на 10 години. „Всякакви дръвчета имам – дори гледам шамфъстък, японска фурма, бадеми, лешници, пекан, орехи, черница бяла, черна, сега даже имам розова черница, бадеми, круши, мушмули, праскови“. Той споделя мащаба на труда си. „200 дръвчета лешник имам – цяла градина. Кестени имам, общо имам 600 дръвчета. Над 35 декара е градината. Това се работи с ръце. Аз се грижа за градината, не ходя на фитнес – там е специфична работата. Не давам на никого – аз си ги пръскам, имам си пръскачка, имам си всичко, на всяко разстояние имам капково поливане“. Освен всичко друго отглежда и грозде. „Имам декар и половина лози – 98 лозички. Ходя през пролетта много често – трябва да се окопаят, да се извади капковото, да се почистят, да се варосат, да се укрият. Сега се пръскат против акарите – да убиеш насекомите и буболечките, за да не влязат в плодовете. Първите пръскания са най-важни и най-безвредни“. Залага и на екологични методи. „Имам едно екоземеделие – отглеждам едни оси, които изяждат по естествен начин вредителите. Малки осички, които изяждат буболечките“.
Кошери
Освен това се занимава и с пчеларство. „Имам 15 кошера – сам се грижа за тях от 10 години. Правя си мед, затварям го за лична употреба, раздавам на приятели. Медът ми е хубав – няма рапица, тук е букет“. Той дори е създал условия за пчелите. „Засадил съм 100 акации в двора преди години. На първо излизане събират прашец от лешниците – имам за всеки сезон паша“, казва той. Голяма част от времето му е посветена и на хосписа. „Отделно се занимавам с хосписа всеки ден. Направих много хубав ремонт, грижим се добре за хората – всичко е само с истински продукти, всеки ден се готви, излизаме навън. Имам лично отношение – познавам всички до един човек. Всеки“.
На къра
Въпреки натоварения график той намира време за децата си. „Остава ми време за децата – караме мотори, водя малкия на къра“. С гордост разказва: „Научил съм ги да карат трактори. Константин не можеше да се качи – качвам го, закачам ремарке и той от малък кара. Камиона може и знае как да кара“. Децата му вече участват и в ежедневните дейности. „Константин сега съм го хванал да помага по малко. И Красимир, големият, много обича – свири на пиано, а малкият на акордеон“. Най-малкият е само на две години. „Като види трактор – умира да го возя“. Музиката също присъства в ежедневието им. „Аз им пея постоянно“. Той прави и равносметка за себе си като родител. „Мисля, че съм добър човек – не знам дали съм достатъчно полезен за семейството. Може би някой по-отдаден би прекарвал повече време, но при мен е по-трудно с толкова много работа“. Погледът му към живота остава практичен. „Времето е хубаво – няма от какво да се оплакваме. Трябва да се работи повече“. Той дава личен пример: „Аз на 12-13 години работех – ремонтирах на целия окръг мотоциклетите и изкарвах пари. Научил съм се сам – без интернет, с бърничкане“. По-късно работи и в дърводелска работилница. „С дядо ми – Бог да го прости – всеки ден правехме страхотни мебели. Това беше, преди да стана пълнолетен.“ Посланието му е ясно: „Инвестирайте в мозък и образование. Карайте децата да са ангажирани – не да седят на едно място. Така човек без работа няма да остане“.
Мечтаех да стана актьор като Слай
„Беше ми детска мечта да бъда актьор“, споделя Борис Дали. Той признава, че музиката не е била първоначалният му път. „Не съм мечтал за музика – да, свирех си на акордеона, но мечтата ми беше да стана актьор“. Съдбата обаче го среща и с киното. „Снимал съм клипове и така Исидор дойде при мен – повика ме да се снимам“. Така се появяват първите му роли. „Първият филм се казва „Цената на властта“, след това „Фабрика за кокошки“. Така че съм изпълнил и тази мечта“. И до днес обаче амбицията му остава. „Исках да съм като Силвестър Сталоун – исках някаква по-такава роля. Чакам нови предложения“, казва той с усмивка.
Цялото счетоводство минава през мен
Всички тези дейности са двигател за него. „Всички тези неща и работата ме зареждат. Има моменти, в които някои неща ми натежават.“ Той дава пример: „Имах транспортна фирма – това го спрях. Осем години се занимавах, но нямаше как – минаваше през мен всичко“. Не може да си представи живота само с едно занимание. „Не мога да правя едно нещо – искам да имам разнообразие. Не разбирам хора, които казват: „Ако имам пари, ще лежа цял ден“. Не става така. Човек има енергия – имам нужда да работя, да мисля, да правя много неща. Така се поддържам“. Той подчертава: „Аз съм инженер – постоянно имам нужда да създавам нещо. Цялото счетоводство минава през мен – деен човек съм“, споделя той.
