Елизабет Методиева е трупала журналистически опит в много медии, но повечето българи я познават най-вече от „На кафе”, където води рубрика от доста време насам. През 2026-а тя се нагърби и с още един ангажимент в предаването на Гала – с Валери Божинов коментират какво се случва зад кадър в риалитито кастинг на Нова „Вече играеш... Стоичков”.
"Уикенд" се свърза с 37-годишната красавица и я разпита подробно за телевизионните й занимания, а и за работата й в семейния й ресторант в Перник. От откровенията й научихме и за болката й от загубата на баща й, и за изневярата, с която се е сблъсквала в любовния си живот.
- Елизабет, с Валери Божинов водите рубриката „Вече играеш... Стоичков - зад кадър” всеки четвъртък в „На кафе”. Как се чувствате в тази роля?
- Знаех, че ще бъде интересно и ще се забавляваме, защото с Валери Божинов доброто настроение винаги е гарантирано. В крайна сметка обаче всички мои очаквания бяха надминати. Искам да благодаря на екранния ми партньор, че беше изключително точен и винаги идваше преди уречения час. Подходи много професионално към ангажимента. Много ще ми липсва съвместната ни работа, когато приключи ангажиментът ни във „Вече играеш... Стоичков - зад кадър”.
- Имате ли фаворит сред участниците? Кой според вас заслужава да изиграе Стоичков във филма за него?
- Имам, но няма да ги назова по име, защото ще е некоректно към другите момчета. Който и да бъде избран за ролята, ще е заслужено. Всички раздадоха душа и сърце в реалити кастинга.
- Откога познавате Стоичков? Разкажете за първата си среща с него...
- Беше в далечната 2016 г., когато спечелих короната на Miss Top of the World в Индия. Присъствах на юбилея г-н Стоичков в България и това бе първата ни среща. На събитието се запознах с прекрасната му съпруга Мариана. Тогава ми направи впечатление колко топъл човек е той. Няма да забравя как ми каза: „Знам какво е да вдигнеш българското знаме за победа. Гордей се!”. Г-н Стоичков умее да се радва на чуждото щастие. Само респект към него!
- Докато работите по „Вече играеш... Стоичков - зад кадър”, другите ви професионални ангажименти на заден план ли са оставени?
- Не. Продължавам си и моята рубрика в „На кафе”, както и подкаста ми „Елизабетско”, който се развива много добре. От ноември съм и главен редактор на един от най-големите женски сайтове. Съосновател съм и на културния фестивал „Арт будилник” с режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Той ще е в Севлиево и Перник от 9 до 15 февруари. Освен с изброеното дотук съм ангажирана и със семейния ни ресторант с българска кухня в Перник. Имаме го от 20 години. Преди го управляваха родителите ми, но откакто тате почина, аз помагам на мама в заведението. Личен сантимент ми е тази работа. Вярвам, че хората са живи дотогава, докато ги помним и продължаваме делата им. И до днес работя в ресторанта и не се притеснявам да съм в кухнята, да сервирам, мия и т.н.
- Кой ви покани в „На кафе”? Имала ли сте тежки моменти в предаването?
- Не познавах никого от Нова до момента, в който не ме поканиха като гост-панелист в „На кафе”. Впоследствие така се случиха нещата, че останах, и в момента съм привързана към екипа и го чувствам като второ семейство. Най-трудният ми момент в предаването беше, когато баща ми почина. Тогава не знаех дали искам да продължа да се занимавам с медии. Благодаря на всички, които много ми помогнаха да се изправя.
- Ваше интервю, което никога няма да забравите?
- Няма да забравя първото ми интервю със Стоянка Мутафова, светла й памет. Цяла нощ преди срещата треперех и не можах да заспя. Бях много притеснена, защото обожавам тази жена. След това, слава на Бог, с нея успяхме да изградим близки, приятелски отношения, което беше голям комплимент за мен. От 20 години съм в журналистиката, но и до днес винаги се притеснявам преди интервюта с хора на изкуството, които са постигнали много.
- Работила сте и в радио, и във вестник. Къде ви е било най-лесно?
- Аз не съм от хората, на които лесно им се получават нещата. Всичко става с много труд. На 14 години започнах работа в пернишката кабелна телевизия като помощник-водещ, а след това отидох в радио „Романтика”, което вече не съществува. Навсякъде съм имала първоначални притеснения дали ще се справя. Това, което ми помага, е, че никога не се отказвам. Упорито се стремя да покажа какво мога.
- Печелила сте конкурсите за красота „Лейди България” и Miss Top of the World в Индия. Ще продължите ли и занапред на този „фронт”?
- Не, конкурсите са вече зад гърба ми. Те никога не са ми били цел, не съм се изживявала като модел. Бях начинаещ репортер в „Телеграф” и реших, че ще правя разследване за цената на короната на една мис, което тогава беше актуална тема. За целта станах „агент под прикритие”. Имах информация от „проверени източници” коя от кандидатките ще триумфира на „Лейди България”, а като се явих на конкурса, го спечелих аз. Като победителка трябваше да отида и на Miss Top of the World в Индия. Там нямаше как да има нещо уговорено и нагласено, но изобщо не очаквах първото място да е за мен и България.
- Има ли мъж в живота ви?
- Не, няма. Имам ухажори, но в последно време не знам защо не мога да намеря някой, който да е повече мъж от мен самата. Искам рамо, на което да се облегна и да съм слаба, ще ми се да създам семейство и 3 деца. Омръзнало ми е да слушам, че съм много силна жена и по някакъв начин плаша мъжете.
- Откога сте така - без мъж? Колко време продължи най-дългата ви връзка, страдала ли сте от любов и била ли сте на крачка от брак?
- От година съм без мъж до мен, а 6 г. продължи най-дългата ми връзка. Като млада – на възрастта, в която човек живее по-емоционално, съм била и на крачка от брак. И страдания съм имала в любовта - изневерявали са ми и са злоупотребявали с доверието и добрината ми, от което истински ме е боляло. Затова и днес ми е трудно да повярвам, че някой ще ме обича така, както аз него.
- Най-трудният ви момент в личен план?
- Безспорно загубата на баща ми. Той беше моят герой и винаги ще бъде. Бях във Велинград и майка ми се обади да ми каже, че му е станало лошо и ще отидат да му направят преглед. Тогава нещо отвътре ме накара да тръгна веднага към родителите ми. Успях да видя тате малко преди да почине. 2 години и 3 месеца са минали от загубата му, но болката не минава - просто се научих да живея с нея. Надявам се, когато имам семейство и дете, те да излекуват поне малка частица от това страдание. Слава богу, мама е добре и се държи. Тя ми е всичко.
- Имате ли корекции по себе си?
- От няколко години си слагам бейби ботокс. Имам и операция на носа, която се наложи не от суета, а заради здравословен проблем. Друго нямам. Против прекалените интервенции съм! Мразя еднаквостта в днешните лица.
- Килограмите създавали ли са ви проблеми?
- Да, и проблемите ми бяха до скоро. Винаги съм била слабичка, но след смъртта на тате дълго време бях на лекарства, от които качих много килограми. Беше трудно да се отърва от тях, но за щастие, към момента са ми останали само още два за сваляне. Отслабването го постигам чрез диета и спорт. Противник съм на модерните инжекции. Хубаво е хората да се замислят, че медикаменти, които не са им дадени по лекарско предписание, могат сериозно да увредят здравето им.
