Елени Декидис е усмихната, дружелюбна, емоционална и открита. Тя няма почти нищо общо с героинята си Елица от сериала „Ол инклузив”, с която вече втори сезон оправя настроението на зрителите на Нова тв всяка петъчна вечер. Елица е грандама, вкопчена в имуществото на своя почти бивш съпруг Емил, докато Елени е работещо момиче, което бавно, но убедително върви към своите цели. Трудолюбива, интелигентна, с чувство за хумор, готова да се шегува с всичко, включително със себе си, тя казва, че кариерата в момента й е по-важна от личния живот. И че някой ден иска да има три деца от трима различни мъже, за предпочитане – чужденци.
Интересното име е първото нещо, което буди въпроси при запознанство с Елени Декидис. Баща й е грък. Пристига в България от Атина преди години, за да учи философия и социология в Софийския университет. Мечтае да работи с Исак Паси, но се влюбва и създава семейство. Когато Елени се ражда, родителите й решават да живеят в града на майка й – Сливен. Не минава много време, преди момиченцето да открие сцената – отначало като зрител. „От 2-годишна ходя на театър – отначало на куклен. После имаше пауза от няколко години, в които рисувах, но през пубертета отидох да гледам постановки в Драматичния театър в Сливен и си казах: „Там съм!”. Тийнейджърството ми премина в тази сграда. Гледах постановки, ходех на уроци, намерих си и работа там, докато учех”, разказва актрисата.
Родителите й много държат на доброто образование. Насочват я към Езиковата гимназия в Сливен – най-елитното училище в града. Профилът й е английски и френски език. „Така се разделих с рисуването”, споделя актрисата. Но с мечтата си за сцената отказва да се раздели, въпреки че родителите настояват да избере по-практична професия. „От малка правя, каквото искам, и им казах, че ще ходя на уроци по актьорство. Прецених, че е добре не просто да се уча, а направо да си седя в театъра, за да се запозная с актьорите и да гледам всички спектакли. Намерих си работа – да късам билетчета. Такива символични пари взимах, че баща ми умря от срам! За няколко месеца работа едва си събрах пари за палто. Знаехме, че Стефан Данаилов взима клас, и казах на нашите, че ще уча в НАТФИЗ само ако той ме приеме. Те се успокоиха – бяха сигурни, че няма да ме вземе. Казаха ми да си избера и нещо друго и, понеже не говорех добре гръцки, реших да запиша гръцка филология. Приеха ме в Софийския и, когато ме прие и Стефан Данаилов, се отписах. Нашите посърнаха, но не ме спряха”, спомня си младата жена.
За своя учител по актьорско майсторство тя говори почти като за божество. „През първата ми година в Академията той беше министър на културата. Винаги идваше костюмиран, а първият ни час беше в Министерството на културата. Той винаги е всявал респект в мен, но тогава позицията му беше още по-силна. За нас, студентите, като че ли стоеше на Олимп. Гледахме го отдолу и му се възхищавахме. Изпитвахме страхопочитание!”
Малко след като завършва актьорско майсторство обаче, Елени решава, че й е по-интересно да бъде продуцент. И отново започва да учи. „Не обичам да чакам за кастинги, да се чудя ще стане ли, или не и, ако не стане – защо не е станало. Много съм дейна, обичам нещата да зависят от самата мен. Затова малко на шега реших да уча продуцентство – професия, в която всичко да легне на собствените ми плещи. Вече осма година се занимавам с това и, колкото повече навлизам в него, толкова повече ми харесва. И тук се чака, нищо не е сигурно, но ми е много по-интересно и най-важното – всичко зависи от качествата ми. Визията и възрастта нямат значение, важно е единствено колко си добър”, разсъждава актрисата.
Разбира се, тя не е изоставила и актьорската си работа. Освен че участва в „Ол инклузив”, преди седмица се е върнала от Македония, където е играла млада жена – жертва на трафик на хора, която става проститутка. Но не гради кариера само върху ролите. „Имам офис, имам проекти, работя по тях. Майка ми беше шокирана, като видя снимка във Фейсбук от последната ми роля. Каза, че изглеждам като истинска проститутка. Пита дали съм била на терен. „Какъв терен, мамо?” – „Ами... проститутски!”. Дали съм отишла на фенерите! Вече няколко пъти при разговор с чужденци, като кажа, че съм от Сливен, ми казват: „А! Градът, от който идват проститутките!”. Това за мен е проблем и мисля, че трябва да говорим за него. Ако трябва да изглеждам като проститутка, за да разкажа историята на тези момичета, добре!”, коментира Елени.
А дали има нещо общо между нея и героинята й в „Ол инклузив” – шантавата Елица, която бърка думата „фотогенична” с „патогенична” и „хармония” с „куртоазия”? „Че има прилика между нас двете, има, но съм преекспонирала някои свои черти, за да вдъхна живот на Елица и леко да я карикатуризирам. И двете сме суетни и имаме собствено виждане за нещата в собствения си микрокосмос. Но се надявам, че съм малко по-интелигентна от нея. Имам отношение по измислянето на думите, които героинята ми вкарва ни в клин, ни в ръкав. Безкрайно забавно ми е!”, смее се актрисата.
От тази есен тя може да се похвали и с голям филмов приз в архива си. Лентата „Рая на Данте” с Владо Пенев и Радина Боршош в главните роли, в който работи като продуцент, бе отличена с наградата на критиката на фестивала „Златна роза”. В проекта я кани основният продуцент Николай Мутафчиев. Двамата си делят работата и по още един филм – „Жълт олеандър”, сниман през септември с Китодар Тодоров в централната мъжка роля. „Живот и здраве, догодина и двата филма ще имат премиери. Но имам и своя собствена фирма, в която работя с млади режисьори. Искам да се развиваме заедно, защото съм на 31 години – не мога да очаквам, че ще бъда конкурентна на продуценти с по 20-30 години опит”, обяснява още амбициозната дама. Как една млада жена се впуска в подобно приключение в киното? Елени обяснява през смях: „Трябва малко лудост, хъс, ясна посока. Когато направих първата си фирма, бях на 24 години – тогава имах и партньор. Ако ми пукаше за мнението на другите, щях да се откажа, но аз имам свое виждане за нещата. Вярвам, че имам усет, като кажа нещо, си го правя и няма сила, която да ме разсее – бавно и славно си вървя по пътя. Знам, че искам да правя това, и правя сямо това. Денонощно гледам филми, чета, информирам се, всичките си пари вламам в ходене по фестивали, уъркшопове... Моят път е много ясен и може би затова бързо имам резултати. Но пандемията не ми се отразява добре. Отлагаме премиери, снимки... Имах много важен форум в Кан, преместиха го онлайн и, разбира се, не свърших нищо! Другите ми събития напълно отпаднаха. А миналата година имах по 20 срещи на ден в Италия!”, впуска се да разказва актрисата.
На този фон личният живот естествено отстъпва пред работата. „Когато с години влагаш толкова много време в кариерата си, и започнеш да береш първите плодове от този труд, личният живот не ти е толкова интересен. Имам комфорт в него, но не съм човек, който да го афишира. Като му дойде времето, ще постна пръстен в социалните мрежи, но няма да разкрия нищо повече. Има кой да ми го подари. Но пък аз съм на принципа, че винаги могат да станат и смени. Мога и няколко брака да имам – както дойде! Важното е човек да е в хармония със себе си. Искам да имам три деца от трима мъже... Чужденци! Но пък може и още първия път, в който се омъжа, човекът да се окаже идеален и да си остана с него цял живот… Със сигурност искам децата ми да са с различен цвят на кожата. Мога да осиновя, както Анджелина Джоли! Много приятелки започнаха да раждат, така аз не бързам. не съм обсебена от идеята сега да имам мъж, деца, семейство. Искам да ходя по фестивали, да работя... Хубаво е, че мъжът до мен се е примирил с това и ми дава свобода. Не е в гилдията ни, но ме разбира и приема.”
Дали е възможно някой ден да смени фокуса? „Ще се откажа, когато спре да ми е интересно, когато постигна своя връх. Човек трябва да си поставя нови цели”, убедена е актрисата. И е сигурна, че ще дойде и ден, в който ще се върне към
Интересното име е първото нещо, което буди въпроси при запознанство с Елени Декидис. Баща й е грък. Пристига в България от Атина преди години, за да учи философия и социология в Софийския университет. Мечтае да работи с Исак Паси, но се влюбва и създава семейство. Когато Елени се ражда, родителите й решават да живеят в града на майка й – Сливен. Не минава много време, преди момиченцето да открие сцената – отначало като зрител. „От 2-годишна ходя на театър – отначало на куклен. После имаше пауза от няколко години, в които рисувах, но през пубертета отидох да гледам постановки в Драматичния театър в Сливен и си казах: „Там съм!”. Тийнейджърството ми премина в тази сграда. Гледах постановки, ходех на уроци, намерих си и работа там, докато учех”, разказва актрисата.
Родителите й много държат на доброто образование. Насочват я към Езиковата гимназия в Сливен – най-елитното училище в града. Профилът й е английски и френски език. „Така се разделих с рисуването”, споделя актрисата. Но с мечтата си за сцената отказва да се раздели, въпреки че родителите настояват да избере по-практична професия. „От малка правя, каквото искам, и им казах, че ще ходя на уроци по актьорство. Прецених, че е добре не просто да се уча, а направо да си седя в театъра, за да се запозная с актьорите и да гледам всички спектакли. Намерих си работа – да късам билетчета. Такива символични пари взимах, че баща ми умря от срам! За няколко месеца работа едва си събрах пари за палто. Знаехме, че Стефан Данаилов взима клас, и казах на нашите, че ще уча в НАТФИЗ само ако той ме приеме. Те се успокоиха – бяха сигурни, че няма да ме вземе. Казаха ми да си избера и нещо друго и, понеже не говорех добре гръцки, реших да запиша гръцка филология. Приеха ме в Софийския и, когато ме прие и Стефан Данаилов, се отписах. Нашите посърнаха, но не ме спряха”, спомня си младата жена.
За своя учител по актьорско майсторство тя говори почти като за божество. „През първата ми година в Академията той беше министър на културата. Винаги идваше костюмиран, а първият ни час беше в Министерството на културата. Той винаги е всявал респект в мен, но тогава позицията му беше още по-силна. За нас, студентите, като че ли стоеше на Олимп. Гледахме го отдолу и му се възхищавахме. Изпитвахме страхопочитание!”
Малко след като завършва актьорско майсторство обаче, Елени решава, че й е по-интересно да бъде продуцент. И отново започва да учи. „Не обичам да чакам за кастинги, да се чудя ще стане ли, или не и, ако не стане – защо не е станало. Много съм дейна, обичам нещата да зависят от самата мен. Затова малко на шега реших да уча продуцентство – професия, в която всичко да легне на собствените ми плещи. Вече осма година се занимавам с това и, колкото повече навлизам в него, толкова повече ми харесва. И тук се чака, нищо не е сигурно, но ми е много по-интересно и най-важното – всичко зависи от качествата ми. Визията и възрастта нямат значение, важно е единствено колко си добър”, разсъждава актрисата.
Разбира се, тя не е изоставила и актьорската си работа. Освен че участва в „Ол инклузив”, преди седмица се е върнала от Македония, където е играла млада жена – жертва на трафик на хора, която става проститутка. Но не гради кариера само върху ролите. „Имам офис, имам проекти, работя по тях. Майка ми беше шокирана, като видя снимка във Фейсбук от последната ми роля. Каза, че изглеждам като истинска проститутка. Пита дали съм била на терен. „Какъв терен, мамо?” – „Ами... проститутски!”. Дали съм отишла на фенерите! Вече няколко пъти при разговор с чужденци, като кажа, че съм от Сливен, ми казват: „А! Градът, от който идват проститутките!”. Това за мен е проблем и мисля, че трябва да говорим за него. Ако трябва да изглеждам като проститутка, за да разкажа историята на тези момичета, добре!”, коментира Елени.
А дали има нещо общо между нея и героинята й в „Ол инклузив” – шантавата Елица, която бърка думата „фотогенична” с „патогенична” и „хармония” с „куртоазия”? „Че има прилика между нас двете, има, но съм преекспонирала някои свои черти, за да вдъхна живот на Елица и леко да я карикатуризирам. И двете сме суетни и имаме собствено виждане за нещата в собствения си микрокосмос. Но се надявам, че съм малко по-интелигентна от нея. Имам отношение по измислянето на думите, които героинята ми вкарва ни в клин, ни в ръкав. Безкрайно забавно ми е!”, смее се актрисата.
От тази есен тя може да се похвали и с голям филмов приз в архива си. Лентата „Рая на Данте” с Владо Пенев и Радина Боршош в главните роли, в който работи като продуцент, бе отличена с наградата на критиката на фестивала „Златна роза”. В проекта я кани основният продуцент Николай Мутафчиев. Двамата си делят работата и по още един филм – „Жълт олеандър”, сниман през септември с Китодар Тодоров в централната мъжка роля. „Живот и здраве, догодина и двата филма ще имат премиери. Но имам и своя собствена фирма, в която работя с млади режисьори. Искам да се развиваме заедно, защото съм на 31 години – не мога да очаквам, че ще бъда конкурентна на продуценти с по 20-30 години опит”, обяснява още амбициозната дама. Как една млада жена се впуска в подобно приключение в киното? Елени обяснява през смях: „Трябва малко лудост, хъс, ясна посока. Когато направих първата си фирма, бях на 24 години – тогава имах и партньор. Ако ми пукаше за мнението на другите, щях да се откажа, но аз имам свое виждане за нещата. Вярвам, че имам усет, като кажа нещо, си го правя и няма сила, която да ме разсее – бавно и славно си вървя по пътя. Знам, че искам да правя това, и правя сямо това. Денонощно гледам филми, чета, информирам се, всичките си пари вламам в ходене по фестивали, уъркшопове... Моят път е много ясен и може би затова бързо имам резултати. Но пандемията не ми се отразява добре. Отлагаме премиери, снимки... Имах много важен форум в Кан, преместиха го онлайн и, разбира се, не свърших нищо! Другите ми събития напълно отпаднаха. А миналата година имах по 20 срещи на ден в Италия!”, впуска се да разказва актрисата.
На този фон личният живот естествено отстъпва пред работата. „Когато с години влагаш толкова много време в кариерата си, и започнеш да береш първите плодове от този труд, личният живот не ти е толкова интересен. Имам комфорт в него, но не съм човек, който да го афишира. Като му дойде времето, ще постна пръстен в социалните мрежи, но няма да разкрия нищо повече. Има кой да ми го подари. Но пък аз съм на принципа, че винаги могат да станат и смени. Мога и няколко брака да имам – както дойде! Важното е човек да е в хармония със себе си. Искам да имам три деца от трима мъже... Чужденци! Но пък може и още първия път, в който се омъжа, човекът да се окаже идеален и да си остана с него цял живот… Със сигурност искам децата ми да са с различен цвят на кожата. Мога да осиновя, както Анджелина Джоли! Много приятелки започнаха да раждат, така аз не бързам. не съм обсебена от идеята сега да имам мъж, деца, семейство. Искам да ходя по фестивали, да работя... Хубаво е, че мъжът до мен се е примирил с това и ми дава свобода. Не е в гилдията ни, но ме разбира и приема.”
Дали е възможно някой ден да смени фокуса? „Ще се откажа, когато спре да ми е интересно, когато постигна своя връх. Човек трябва да си поставя нови цели”, убедена е актрисата. И е сигурна, че ще дойде и ден, в който ще се върне към
