Йордан Ръсин, който играе колоритния гадняр Камен Почекаин в сериала „Мамник” по БНТ, се обучавал за крупие наравно с подготовката си за кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Днес актьорът има два Аскеера, един „Икар” и сред ролите му има и такива в постановки по текстове на големи автори. И въпреки тези успехи, страхът, че някой ден може да няма възможност да играе, все още човърка таланта от пернишкото село Студена.
Не от скромност. Иначе Йордан Ръсин винаги е създавал и това впечатление – на човек, пазещ се от суетата, който не се взема много насериозно. Даже не държи наградите си вкъщи – столичен апартамент под наем, в който живее с жена си и двете им деца. Статуетките са в родната му къща в село Студена, така че родителите му им се радват. Йордан през смях разказва, че веднъж с една от тях счукал орехи за кекс, който майка му приготвя традиционно за семейните празници.
Кариерата му е в период на възход, но Йордан съвсем не се е главозамаял. Работи много и дава всичко от себе си, сподели той наскоро. Въпреки успехите, наградите и признанието от колеги и публика, все още случва актьорът да има съмнения. Това е така вероятно, заради периодите на безработица, които е имал в миналото. А и несигурността, с която стартирал професионалния си път.
„Докато се подготвях за изпитите в НАТФИЗ, се обучавах за крупие”, споделял е Йордан Ръсин. Той изкарал курса и даже имал пред себе си сигурната перспектива да работи на рулетката в казино от голяма верига. Само че влязъл в НАТФИЗ и се посветил на актьорството. Тъкмо в академията Йордан Ръсин осъзнал, че иска да се занимава с театър. До преди това той имал скромен допир с това изкуство.
В 1 клас Йордан играл Васил Левски на тържеството за първия учебен ден в училището, в което учил в родното си село Студена, Пернишко. Бъдещият актьор носел калпак и народна носия, както и опинци от истинска свинска кожа, ушити от дядо му. По-късно от училището завели Йордан и съучениците му в Перник на театър. И тогава не му хрумнала идеята да става актьор. Това станало чак в 12 клас. Йордан вече се бил прославил с таланта си сред съученици и преподаватели. Две от учителките – по история и тази по философия и етика, даже го подпитвали защо не стане актьор. Йордан с усмивка е разказвал, че сред най-хитовите му изяви в училище е когато изиграл пред класа си авторския си приключенски разказ за Сава Доброплодни и лейтенант Хорейшио Кейн от популярния американски сериал „От местопрестъплението: Маями”. Сава бил в гората, магарето му умряло до огъня и дошъл Хорейшио, явно да разследва случая. Йордан написал разказа, понеже му се сторило забавно. Учителката го харесала и му предложила да го представи пред съучениците си. Йордан го направил и всички, включително и тя, много се смели.
„Дотогава бях тренирал футбол – 8 години, а след това се запалих много по компютърните игри”, казвал е Йордан. Обичал и да прави фокуси с карти. И винаги намирал време да помагне на семейството си в поддръжката на къщата и градината, в грижите за животните, които гледали по това време. Така че актьорът, който е имал детство сред природата, е прибирал крави и е спал под звездите. Той бил трудолюбив и добър ученик, но нямал кой знае какво влечение към литературата. До преди да влезе в НАТФИЗ, Йордан бил запознат най-вече с книгите от задължителния учебен списък. Чак когато дипломирането му в гимназията наближило, родителите му започнали да го питат дали ще учи висше. Съветвали го да стане лекар или зъболекар, защото са перспективни професии, но оставили сам да избира. И Йордан избрал да стане актьор.
Не той обаче, а баща му проучил за консултациите и изпитите в академията. Помогнал тогавашният кмет на село Студена, който бил приятел на таткото на Йордан. Кметът свързал Йордан с актьор от Пернишкия театър, който да го подготви за изпитите в НАТФИЗ. Йордан посещавал и подготвителни уроци при проф. Стефан Данаилов. Въпреки това, младежът мислел, че няма кой знае какъв шанс да влезе от първия път в академията. Затова ходел и на курс за крупие, за да има поне работа в случай, че го скъсат на изпитите в НАТФИЗ. Йордан бил решил, че ако стане така, ще пробва и следващата година. Ако и тогава го скъсат, значи трябвало да се примири, че актьорството не е за него. На изпитите Йордан нямал високи оценки, но бил приет в класа на проф. Снежина Танковска. И пред него се разкрил един нов свят.
„Научи ме да не спирам да търся, да не се отказвам”, споделял е Йордан част от уроците на преподавателката си. И още да е дисциплиниран, да е професионалист, да има актьорска хигиена, да не спира да развива въображението си. Още в първи курс Йордан се запознал с Шекспир и Молиер, после с Ибсен, Чехов, Гогол, Бекет и много други автори. Скоро актьорът имал невероятния шанс да участва в международни театрални форуми. Като спектакъла „Кървава сватба” (2010г.) на проф. Снежина Танковска в рамките на фестивал в Лима, Перу. В следващите години Йордан играл още в Китай и в Румъния. „Бях напълно шашардисан”, признавал е актьорът за периода, в който пътувал по света с колегите си. За първи път летял със самолет, видял Мачу Пикчу в Перу, Забранения град в Пекин, Великата китайска стена, увлякъл се по китайската чаена церемония и даже си купил специален чайник.
Магията рязко приключила през 2012 г., когато Йордан се дипломирал в НАТФИЗ. Решил да работи на свободна практика и първоначално имал ангажименти. Той участвал в близо пет спектакъла в столични театри. Когато обаче представленията започнали да падат едно след други от програмите, Ръсин се изправил пред дилемата как да се изхранва. Кандидатствал в няколко театъра за щат, но нямало свободни места. За да не стои без работа, актьорът решил да пробва да изкарва пари с хобито от младежките си години. И започнал да прави фокуси с карти по дискотеките. Първоначално не печелил кой знае колко, но скоро му провървяло. И така я карал до 2014 г. Тогава, след дълъг пробен период, в който замествал колега, Йордан бил назначен в театър „Възраждане”, на чиято сцена играе и днес. Само че парите изобщо не му стигали. Затова Йордан пак се втурнал да търси допълнителна работа. Бил готов и на такава, която не е свързана с актьорството. Само че тъкмо в този период той получил шанса да играе в „Сфумато” по покана на Иван Добчев – в „Бесове” по Достоевски, а после и в други представления. По време на пандемията Йордан, който има роля в филма „Чамкория”, пак бил пред дилема дали да загърби актьорството и да поеме по друг път. Още повече, че вече бил баща. Жената му е Златина Димитрова, завършила „Театър на движението” в НАТФИЗ. Двамата имат две деца – Александър, който е на 5 години и Йоана, която е на 3.
„Имам някакъв страх... Ако изведнъж се изгуби възможността да играеш, трябва да има втори вариант, защото иначе се пропада стремглаво надолу в нищото”, казвал е Йордан, но е признавал, че все не излиза нещо, което да предпочете пред актьорството. Пък и призванието му винаги го е спасявало. Актьорът, който е носител и на отличието на името на покойния Андрей Баташов, днес играе в няколко постановки, като голям успех има и с моноспектакъла си „Викове от подземието” по Ф.М. Достоевски.
