Петър Дочев е от онези популярни лица, които успяват да съчетаят артистичност, интелект и авантюристичен дух. Зрителите го познават като водещ на „Преди обед”, където впечатлява с чувство за хумор и откровен стил на общуване. Малцина обаче знаят, че зад телевизионната усмивка стои човек, който неведнъж е обмислял коренно различен житейски път, включително и емиграция зад океана.
Дочев е признавал, че преди да бъде одобрен за водещ на сутрешното предаване, сериозно е планирал да замине за Съединените щати. По думите му престоят трябвало да продължи около шест-седем месеца и бил свързан с негов дългогодишен проект. И до днес актьорът пази мълчание около подробностите. Съдбата обаче явно имала други планове. Именно тогава дошло предложението от Би Ти Ви – шанс, който той преценил като твърде голям, за да бъде пропуснат. Решението да остане в България се оказало повратна точка в кариерата му. Телевизията му дала не само популярност, но и възможност да достигне до много по-широка аудитория. Дочев никога не е крил, че за един актьор разпознаваемостта има значение – тя отваря врати, създава нови възможности и прави името ти познато далеч отвъд театралната сцена. Така вместо самолетен билет за Америка, той получил билет за сърцата на зрителите.
Въпреки това мисълта за живот в чужбина така и не го напуска напълно. Петър е споделял откровено, че често гледа навън и обмисля варианти, макар засега да не предприема конкретни действия. За него границите никога не са били стени, а покани за нови преживявания. Идеята да емигрира все още не му е чужда и казва, че вероятно и това ще се случи в бъдеще.
Пътешествията са голямата страст на артиста. Той е обиколил много държави и не се ограничава само до популярните европейски дестинации. Стигал е и до далечни и екзотични за нас места като Аржентина и Бразилия. Всяко пътуване за него е урок, среща с различна култура и шанс да излезе от познатото. Колкото и силни емоции да му носят странстванията обаче, досега винаги се е връщал у дома.
Дочев признава, че дори когато не може физически да пътува, го прави мисловно. Чете книги, разглежда карти, визуализира градове и улици. Така например, когато за първи път се озовал в Ню Йорк, успял да се ориентира в Манхатън почти като местен. Приятелят му останал изумен как знае какво къде се намира. Оказало се, че Петър предварително е прочел няколко романа, развиващи се като действие там, и неведнъж е разглеждал района в интернет. За него въображението е също толкова силно средство за пътуване, колкото и самолетният билет.
Най-силното му преживяване зад граница остава срещата с водопада Игуасу. Актьорът успял да го види и от аржентинската, и от бразилската страна. Пред мощта на природата очите му се насълзили. Той не крие, че именно заради такива мигове човек трябва да пътува – за да се почувства малък пред величието на света и едновременно с това по-жив от всякога.
Макар днес да е телевизионно лице, Петър не крие, че сцената остава голямата му любов. Той откровено признава, че в телевизията се чувства далеч по-некомфортно, отколкото в театъра. Причината е проста – на сцената може да се скрие зад образ, реплики и персонаж. Там носи чужд живот и чужди думи. В телевизията обаче трябва да бъде себе си, без маска и без спасителна роля. „Тук трябва да се разголя и да съм максимално честен”, споделя той. Именно това прави задачата му по-трудна, но и по-ценна.
Интересното е, че актьорската му кариера започва почти случайно. Като ученик Петър се увлякъл по девойка, която пеела в хор. За да я впечатли, той също се записал на пеене. Любовният мотив в този случай се оказал съдбоносен. Малко по-късно с приятели от хора създали аматьорски театър, а учителките му по музика и литература го насочили към поета и режисьор Симеон Димитров. Срещите с него окончателно убедили младия Петър, че иска да кандидатства в НАТФИЗ. Родителите му подкрепили избора без колебание.
Пътят обаче не бил безпроблемен. Още в първи курс Дочев преживял сериозна криза. Познати му предложили да се включи в страничен бизнес и вниманието му започнало да се разпилява. Последиците не закъснели – проф. Атанас Атанасов му написал тройка и му казал ясно да реши дали наистина иска да се занимава с тази професия. Този шамар от реалността се оказал необходим. Петър се мобилизирал, а втората му година в Академията по-късно определя като най-ценната. Тогава срещнал и своя ментор Тодор Димитров – приятелство, което продължава и до днес.
Освен артистична натура, Дочев явно притежава и добър бизнес нюх. По време на пандемията, когато мнозина изпаднали в паника, той решил да инвестира в акции, чиито цени били силно паднали. Само след шест месеца стойността им нараснала значително. Актьорът се възползвал и си осигурил финансова стабилност за години напред.
През последните години Петър е променил отношението си към себе си. Той признава, че е решил да се освободи от егото си и вече не се вълнува постоянно как изглежда в очите на околните. Въпреки това мнозина продължават да го определят като секссимвол.
Дочев изглежда човек, който е намерил баланса между сцената, телевизията, пътешествията и личната свобода. Все още гледа с широки очи към света и не изключва възможността някой ден да замине надалеч, но засега остава тук – на екран, на сцена и в непрекъснато движение напред.
