Топ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова: „Здравето е единственото нещо, което има значение за мен“
– Какво се пожелавате навръх рождения си ден?
– Това, което си пожелавам винаги и не само на себе си, но и на всички хора, които познавам – здраве. Много отдавна съм се убедила, чрез трудни обстоятелства в моя живот, че наистина то е най-важно. Имаше една сентенция, която се преписва на Питагор, но авторството няма значение на кого е. Та мъдрецът, който и да е той, е казал, че на здравето дава единица, на всичко останало – материални придобивки, преживявания и пари – нули. И наистина, подпираме 1 и добавяме нули. Колкото повече нули добавяме, числото расте. Когато тази единица я няма в живота ни, се получава една дълга поредица от нули.
– Каква беше годината ви от рожден ден до рожден ден?
– Това, което успях, е моя повод за гордост. Давам си сметка, че ми е коствало лично време, усилия, труд. Но успях! Най-после започна реконструкцията на сградата, в която ще се премести Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“. Тази сграда се намира на колелото на надлез „Надежда“. Ако всички върви както е написано, би трябвало за Великден през 2026 г. да сме новодомци. Това се случва след 15 годишни усилия, много работа, кореспонденция. Първо трябваше да убедим Министерството на здравеопазването, че има нужда. Второ, да намерим сграда, защото ни беше възложено сами да си я харесаме и одобрим. После направихме идеен проект, работен проект, вадихме документи. Тази прекрасна новина нямаше да я има, ако в нашия екип не се беше включила д-р Лидия Чорбанова – бивш заместник-министър на здравеопазването и началник на кабинет.
– Имате ли незабравим рожден ден, за които бихте ни разказала?
– Рождените дни при мен минават без много шум. Аз не съм по тази част, не съм и романтичка. Мъжко момиче съм, така се стече животът ми. Имам два незабравими рождени дни. Единият е юбилеят ми – 50-годишнина. Другият е 58-ия ми рожден ден, на който събрах дъщерите, зетьовете и внуците и най-близката ми приятелка с нейното дете. Прекарахме няколко дни в комплекс с басейни. Другите ми рождени дни са минали в работа.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Казвам им, че нищо не искам и аз наистина не искам нищо. Мога да си позволя всичко. Искам близките ми да са с мен възможно по-дълго време и да са здрави. Нищо друго освен здравето не ме интересува.
– Кой е най-хубавият и съответно най-тежкият момент в живота ви?
– Най-тежкият момент беше смъртта на майка ми, която почина преди 27 години от рак. Точно по това време се развеждах и вярвайте ми – разводът не е нищо страшно. За два месеца загубих и семейството си, и майка си. Необратимата загуба беше битката с болестта на мама. Бях само на 31 години. Вечер си лягах като дъщерята, която се надява през нощта да се намери лекарство за майка й. Сутрин ставах като лекар, който прекрасно знае, че на тази жена й остава твърде малко време. Най-хубавите ми моменти са раждането на внуците. Друг хубав момент е, когато обявих в Министерство на здравеопазването обществената поръчка за новата болница, за местенето ни.
– Вярвате ли в любовта или според вас тя съществува само в изкуството?
– Любовта съществува и тя е много хубаво чувство. Въпросът е какво слагаме като пълнеж в тази дума. За някои жени любовта е да получават скъпи подаръци, диаманти, романтични почивки. За някои мъже любовта е да се изпълняват всичките им желания, да бъдат покорно слушани. За мен любовта е онази база, върху която човек изгражда пълноценно партньорство с човека до себе си. В това партньорство има хубави моменти, тежки моменти, скарвания, конфликти, успехи. Когато се разминават възгледите по възпитанието на децата, тогава може да настъпи разрив, семейството да се разпадне. Но днес в думата „любов” се влагат много комерсиални изисквания. Дълбоката любов изисква емоционален интелект. У нас той е кът.
– Следите ли предавания като „Ергенът”, „Биг брадър”? Какво бихте казала за участниците?
– Гледам тези предавания от професионален интерес. Забелязвам такъв букет от личностова патология, какъвто няма къде да се види другаде. Това са изключително пошли предавания, пълни с цинизъм. Цинизмът не е да напсуваш някого на майка или да го нагрубиш. Цинизмът е отношение към живота. В „Ергенът” цинизмът е най-силно изразен. И мъжете, и жените там заявяват, че са отишли да търсят любовта. Само кръгъл глупак може да мисли, че в една изкуствено създадена среда ще срещне любовта. Всички са вътре с договори, в очакване на спонсори, на пари, на богати партньори.
– Изтрещяването е масово, май?
– Масовото изтрещяване се държи на масовата простотия. Простотия е да скачаш от влак, съжалявам да го кажа за момичето, което почина и за приятелката й, която ще остане инвалид. Това е отказ от инстинкта за самосъхранение. Ние изтървахме вече две поколения млади хора, сега ще изтървем и трето, после и четвърто, възпитавайки ги в неуважение към правилата. Дълбоката причина е култът към индивидуализма, който изградихме през последните 35 „свободни” години.
