“Всички познаваме неповторимата и обичана Александра Сърчаджиева. Но зад нейния сценичен талант стои една по-малко известна, ала изключително достойна семейна история - тази на нейната баба, Анна Сърчаджиева", написа в своя профил във фейсбук проф. д-р Александьр Оскар, пише Ретро.
Ето какво още разказа проф. Оскар: “В периода 1941-1944 г. Анна Сърчаджиева живее в Скопие заедно със съпруга си - известния театрален режисьор Стефан Сърчаджиев, който по това време работи в Скопския народен театър. Това са години на страх, несигурност и жестоки репресии, когато съдбата на евреите в региона е поставена под смъртна заплаха. На 10 март 1943 г., в деня на масовите арести на евреите от Вардарска Македония, Анна Дамянова Попстефанова приютява еврейското семейство Карио и ги укрива за няколко дни. В търсене на по-сигурно убежище тя се обръща към Анна Сърчаджиева.
Въпреки реалната опасност Анна без колебание се съгласява да приеме семейството в своя дом в центъра на града. Жилището се намира на последния етаж на триетажна къща, в близост до театъра, с вход откъм двора - детайл, който се оказва решаващ. В продължение на няколко дни укриваните живеят в постоянен страх да не бъдат разкрити. Четири дни по-късно Анна Попстефанова и съпругът и донасят карта с отбелязано разположението на българските и германските военни части по албанската граница. С помощта на тази информация се организира бягството.
Късно вечерта семейство Карио е изведено от Скопие с конски впряг към Албания, откъдето по-късно успява да достигне до Америка. Семейство Попстефанови ги съпровожда по пътя, за да се увери, че ще пристигнат благополучно. За този акт на изключителна смелост и човечност на 7 юни 1983 г. израелската комисия към Държавния институт “Яд Вашем" я удостоява със званието „Праведник на народите на света" - най-високото признание, което Израел присъжда на хора, спасили евреи по време на Холокоста.
Анна Сърчаджиева е майка на актьорите Йосиф и Богдан Сърчаджиева и на художника Николай Сърчаджиев. Тя умира през 2007 г. на 93-годишна възраст, оставяйки след себе си не само творческо семейство, но и силно морално наследство.
