Коста Цонев попита дали може да играе в доспехите на Апостол Карамитев в „Сватбите на Йоан-Асен“. Когато разбра за кончината на баща ми, започна да плаче. И плака целия ден, не можеше да се снима.“ Това каза Момчил Карамитев на прожекцията на документалния филм на Олег Ковачев за другия български сценичен и екранен колос - Коста Цонев. Самият наследник на Апостол Карамитев едва удържаше сълзите си. Споменът за срещата на двамата легендарни актьори на снимачната площадка на шедьовъра на Вили Цанков разплака и публиката от всички възрасти в залата, видя „България Днес“.
В лентата „Обич за Коста“ за първи път са показани архивни записи от срещи на живо на знаменития актьор с публиката, от негови тв интервюта, както и кадри от златните филми, в които прави незабравими и до днес роли. Ицко Финци, който е бил дългогодишен колега с Коста Цонев в театър „София“, прикова вниманието на феновете на театъра и седмото изкуство с разказ за оригиналното хрумване, помогнало на времето на Цонев да обере овациите на публиката в пиеса на френски драматург. Коста Цонев освен „алчен за работа“ бил и много самокритичен. „Направо ме съсипа играта на Ицо Финци!“, оплаквал се Цонев. И когато вече мислел, че всичко е изгубено, изневиделица му хрумнало, че неговият персонаж, който си партнира с персонажа на Финци, ще бъде много по-зрелищен, ако в духа на епохата е с превръзка на носа заради сифилис. „И се получи! Бях спасен!“, радва се в лентата самият Цонев. По думите на много колеги на Коста Цонев приживе той е бил непримирим към бездарността в изкуството. „На едно събрание се изказа, че бездария получават роли, и го уволниха. Изпратиха го за няколко години в театъра в Перник“, спомня си кинокритикът Владимир Игнатовски.
Разчувства публиката и последната житейска спътница на великия актьор - Елена Цонева. Тя намери най-трогателните думи, за да опише взаимната им любов, духовната и битовата хармония помежду им. „Какво по-хубаво от това любимият човек да целуне ръката ти преди сън! И аз целувах ръката на Коста“, изрече просълзена вдовицата на българския Джеймс Бонд - Емил Боев, от екранизациите на шпионските романи на Богомил Райнов. Коста Цонев признава в свои тв интервюта, че като дете е мечтаел да стане диригент. Оттогава до края на дните си обожавал музиката.
„Вкъщи имахме четири изтъркани плочи. Аз ги пусках и дирижирах, качен на един стол. И плачех“, споделя актьорът легенда. А когато за първи път чул орган в катедрала, усещането му било ни повече, ни по малко за „полет в космоса“.
Илинка
преди 6 месеца
Явно не е бил добре с нервите! Тити Папазов,непрекъснато си реве...
Коментирай