Предлагаме ви седмичните коментари на лорд Евгени Минчев за рубриката „ТелеГАФ“ на в. „Телеграф“.
Андреа- бяла и добра. Повече- бяла!
Тук Андреа сигурно се е опитала да пресъздаде някой модел на Кристо и се е завила с това чаршафоподобие напосоки. Да, има нещо интересно в тази бяла облачност, стига да си Райхстага или поне сграда, достойна за опаковане от именития артист. Ако снимката е правена в този сезон, то не си обяснявам черните ботуши, а всички знаем на какви поразии са способни едни ботуши в жегата. Почти помирисвам пораженията а в много близък план съзирам не съвсем доброто поръбване на дрехата. Ръкавите създават параноичност поради нестабилното си килване на една страна, не- а направо във всички посоки. Андреа е избрала прическа, подходяща за опера, стига да не участва в нея.
Белослава търси сходство със Сашка Васева?
Не зная сега, тази блузка преди „случката“ ли е купена или след това, но не прилича да е купена като за полицейско изслушване. Не се подигравам, аз на такива изслушвания винаги ходя с розови чорапи, такива цветове намаляват „присъдата“. Нейсе. По какъвто и повод да е поставена, принтове май вече не носи и Сашка Васева. Белослава сигурно работи така в кухнята на някой от ресторантите си или опитва да вземе горно До на участие в Долно Левски. Няма майтап- може пък да е купено на търг платно, на което Сезан да си е чистил четките. Неведоми са пътищата дизайнерски. А панталончето? Nice, а?
Стефчо, вдигни го брат, този панталон!
Сега ли да кажа на Стефан Илчев или да изчакам сезона, че облеченото не е много по днешната мода. Доплувалата до мен снимка може да е стара, затова коментирам с едно наум. Въпреки всичко, кремаво и черно не се комбинират освен ако не е в случай на ютия или чайник. Ризата изглежда дантелена, освен ако не е ядена от гарги или да кажем, чайки, защото младежът е от Бургас. Мога да препоръчам на Стефчо да слага просторно плашило, например книжно вентилаторче, което да плаши гаргите. Видяхте ли обувките- малки ладийки, с които Илчев види се, устоява на сцената. Каквито ветрове може би го гонят по нощните клади, да не вземе да хвръкне. Това не са обувки, това е военно снаряжение, ако питате мен. Сигурно са зачислени на името му в 225 кашишки батальон, под секретен номер. Местоположението на колана ме кара да се провикна- Стефчо, вдигно го брат, този панталон още. Има достатъчно място до гърлото.
Бони с дънки за лесно почесване?
Седнала е Бони дос, седнала е Бони, не, ами седи права и от нея се стича някаква сплав. Дали е втвърдена заливка за фрикасе, дали е бивш спойлер за лека кола, дали е позапечен и оформен в блуза варел, кой, кой да ми каже... Бони цъфти както винаги, но е вързала... това капещо нещо, за което думи няма открити, няма открити. Гаджето пак се обажда и пита тези прорези на дънките за по-лесно почесване ли са или не са стигнали конците на шивачката и. Имахме една съседка от Варна в квартал Чиксалън и тя казваше на леля ми- „Аз мАлча, как” Ваня...“ И аз така, защото ако отворя тези мои пазарджишки уста, по цял Женско пазар ще се чуят. Какво пък- не е ли чудно, че Бони въпреки металната робокоп дреха, все пак е с две налични неокървавени ръце.
Азис, сложи поне един сутиен...
Азис ми прилича на някого, закусвал с бухтички през повечето утрини на живота си и после потърсил черен костюм. Ето резултата- не ми е работа да обсъждам телеса, затова простичко казвам- Азис, брат ми, намери си добър шивач. И бих добавил- смени цвета, защото черното не само, че не прави човек слаб ами изтъква някои несъвършенства. Видяхте ли очилата- истински прилеп, прилепнал на звездното лице така, както бръмрър на трънка. Няма отместване, а брадичката подчертава сериозността на нещата, такива каквито са. Гаджето, който винаги е бъркал Мондьо и Азис, предлага описваният тук да вземе едно лилаво бюстие и да покрие гледката, откриваща се от сакото. Отговорих, че Азис е национална гордост и може да ходи дори без сутиен.
