Пламена Петрова e един от звездните участници в Сезона-Слънце на „Като две капки вода“. Певицата има опит в риалити форматите, тъй като кариерата й стартира от „Мюзик Айдъл“ преди 18 години през 2008. След това участва във „ВИП Брадър Ол Старс“, както и в поредицата „Лица от екрана“. Но „Като две капки вода“ е съвсем различно стъпало в професионалния й път. Тя вече демонстрира гласовите си качества, имитирайки Селин Дион, Монсерат Кабайе и Марги Хранова. Какво плаши певицата в най-гледаното шоу, ще разберете от интервюто на в. „Фиктър“.
- Пламена, как се стигна до поканата да участвате в „Като две капки вода“ и веднага и приехте?
- Аз съм огромен фен на „Като две капки вода", тъй като смятам, че това е най-позитивното предаване в българския ефир. Щастлива съм, че съм участник в него, и никога не съм се замисляла да отговарям с "Не" на поканата, която дойде от Дони. Веднага приех и се радвам, че с участието в „Като две капки вода" сбъднах още една своя мечта.
- Дони и Фънки Ви познават добре още от 2008 година, когато бяхте участник в „Мюзик Айдъл"!
- Да, така е. „Мюзик Айдъл" беше телевизионното и професионално начало в кариерата ми. Още на явяването ми на кастинга Фънки много хареса изпълнението ми и аз не се сдържах и го прегърнах.
- Сега припомнихте ли му този момент? Може пък да го умилостивите и да не е толкова строг към вас!
- Не, не съм му го припомняла. Фънки е доста обективен в „Като две капки вода" и строго гледа всички участници. Така че си отнасям критиката от него.
- Страх ли ви е от журито?
- Не, аз съм човек, който носи на критика, когато тя е градивна. А и всички членове на журито са огромни професионалисти и изпитвам респект към всеки един от тях.
- От нищо ли не се плашите в "Капките"?
- Ще ви призная, че никога досега не съм имитирала, когато съм изпълнявала песни на други изпълнители. Добре помня думите на моята учителка по пеене проф. Сребра Михалева, която ми казваше: „Ти ще създаваш! Няма да имитираш!" и винаги ме караше да правя свой вариант на песните и да ги представям по мой начин. Сега, в „Като две капки вода", обаче е различно. Но не имитациите ме плашат. Това, което много ме притеснява, са текстовете. Мелодиите запомням бързо, но не така стоят нещата с текстовете.
- Мъжките образи не Ви ли притесняват?
- Обичам да се изправям пред предизвикателства. А и така или иначе всеки ден съм жена, защо пък да не вляза и в обувките на мъж.
- За да се преобразите като оперната прима Монсерат Кабайе, трябваше да носите огромен дунапренен костюм. Как издържахте?
- Беше ми много топло с този костюм, а и той тежи. Придвижването се оказа трудно. Но мисля, че се справих добре със задачата. Винаги съм обичала операта. Дори съм си мислила как щеше да се развие кариерата ми, ако се бях посветила на нея. Радвам се, че ми се падна този образ. Благодарение на него се срещнах с момчетата и момичетата от „Тайният оркестър", които свириха до мен на сцената. Те ме поканиха да се включа в тяхна благотворителна кауза на 21 март. Тя е в подкрепа на Антон - момче с рядка генетична мутация, която затруднява връзките между мозъчните клетки и ограничава двигателното му развитие. На концерта ще изпълня ария на Пучини и бих искала да поканя всеки, който желае да помогне, да дойде на 21 март от 19 часа в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките.
- Какво се случва зад кулисите на шоуто? Усеща ли се конкуренцията?
- Няма конкуренция между нас, а точно обратното - много се подкрепяме. Освен това е суперзабавно. Дънди не спира да ме разсмива. Много харесвам Иво Димчев, който е изключително чисто същество. Прекрасно се разбирам със Симона и с Алекс Раева. Всички са чудесни!
- Вече преминахте ли през някакво изпитание?
- Преди лайфа, когато трябваше да имитирам Марги Хранова, се чувствах много отпаднала. Цяла нощ не бях спала, тъй като се разболях от стомашен вирус. Дори не знаех дали ще мога да се събера и да представя добре образа. Но слава богу, успях. Тялото сякаш се мобилизира и ти помага в такива трудни ситуации.
- А имате ли притеснение, преди да излезете на сцената?
- О, когато асансьорът ме качва до сцената, имам чувството, че сърцето ми ще изскочи. Колкото и да прилагам познанията си за дишане, тази емоция е извън мен и не мога да я контролирам.
- Важна ли е за вас победата в шоуто?
- Не. Важно е да се представям достойно на всеки лайф, да бъда доволна от себе си и близките ми хора да харесат това, което правя. А ако спечеля публиката с моите изпълнения, това е най-голямата награда. Всеки един лайф е победа, когато се представяш добре.
- Минали са 18 години от „Мюзик Айдъл". За това време какви грешки допуснахте в кариерата и какво не успяхте да постигнете в музиката?
- Не смятам, че съм сгрешила някъде, а и всичко, което съм искала да направя, съм го реализирала. През годините чувах коментари, че съм се отказала от поп-музиката и съм отишла в попфолка заради парите. Това не е така. Аз съм артист и харесвам различни жанрове. Мога да пея и поп, и попфолк, и опера. По-скоро може би моето разочарование дойде, тъй като гледах чисто и доста наивно на нещата в музиката, вярвайки, че успехите ще се случат, защото имам талант. Да, но някои хора не мислеха по този начин. За тях не талантът беше важен, а искаха други неща от мен.
- Вие и във визитката за „Като две капки вода“ казахте, че сте получавали доста неприлични предложения...
- Да, казах го, защото дори да ти дадат пари, за да направиш продуктово позициониране във видеоклип, офертата се пречупваше през друга призма. Това е обидното! Аз не съм такъв човек и искам да успявам благодарение на таланта си, а не защото съм приела нечие неприлично предложение.
- Сега имате изяви на световната сцена, тъй като станахте вокалистка на Турбо Би от СНАП. Как се роди този тандем?
- Турбо Би бе гост на фестивал в Бургас, но нямаше вокалистка. Тъй като с него се познаваме от проект, в който заедно участвахме, той ме покани да пея с него. Много ме хареса и предложи да работим заедно. Така станах негова вокалистка. Никога не съм си представяла, че ще бъда на сцената с такава световна звезда, но ето че се случи. За три години обиколихме много държави, пяла съм пред 40-50 000 души публика и продължаваме съвместните ни изяви. Но не си мислете, че не се наложи и там да се доказвам. Преди първия ни концерт с него в чужбина някои участници доста пренебрежително ме гледаха. Мислеха си - какво е това русото момиченце, дошло да танцува около Турбо Би. Даже преди да ме чуят, го питаха защо ме е взел. Но той в неговия си спокоен стил отговори: „Ще я чуете след малко на сцената и ще разберете защо съм я поканил!".
- Няма ли да създадете дуетна песен с Турбо Би?
- Турбо Би ми е казвал, че ако реша да запиша песен с него, винаги е готов да влезе в студио Самият той има планове за нови парчета, но аз не бих искала да ги издавам. Ако, разбира се, има нужда от женски вокал, с удоволствие бих участвала.
- С кои световни звезди се запознахте благодарение на тези пътувания?
- Толкова са много, че трудно бих могла да изброя всички - Доктор Албан, Си Блок, Нана... Никога няма да забравя как веднъж Мистър Президент ми каза: „Добре дошла в семейството!". Такива думи те карат да се чувстваш оценен.
- Ще Ви върна към труден за вас период. Много сте говорили за анорексията, която, за щастие, победихте. В онзи период тежите само 35 килограма. Но въпросът ми е за какво е урок анорексията?
- Това беше период, в който спрях да се занимавам с музика, изпаднах в депресивно състояние, държах се по различен начин с хората около себе си. Но когато смениш начина си на мислене и започнеш да виждаш дори малките хубави неща в живота, всичко се променя. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че всеки страда от анорексия по различни причини - някои се виждат дебели цял живот и искат да променят фигурата си, други, като мен, проявяват автоагресия, което си е съвсем осъзнато самоунищожаване всеки ден. Много съм се срамувала от това, че съм болна от анорексия, и с една от психоложките бях обсъждала тази тема. Но тя ми обясни, че няма защо да се срамувам - просто това е болестта на най-чувствителните хора. Затова сега, когато момичета, страдащи от анорексия, се допитват до мен, им казвам следната мисъл, която не е моя: "Нищо не е вечно в този живот. Дори проблемите ни. Огледалото много често лъже. Красотата е в очите на гледащия!".
- Сега, когато се обърнете назад, мислите ли, че анорексията можеше да не Ви се случи?
- Да, от позицията на днешния ден мисля, че можех да я избегна, но явно човек трябва да мине през трудностите, за да стане това, което е. Аз съм си научила урока и сега в проблема виждам възможност, докато преди не беше така.
- Подготвяйки се за интервюто, прегледах Вашите профили в социалните мрежи и не видях мъж на снимките Ви. Обвързана ли сте?
- В момента няма човек до мен. От три години съм абсолютно свободна. Може би за някои това е твърде дълъг период, но за мен не е. Предпочитам да пътувам с книга, отколкото да съм зле придружена. Когато срещна човека, с когото взаимно да създаваме емоция и да си даваме подкрепа, ще отворя сърцето си. Но той още не се е появил.
- Последната Ви връзка да не би да е била токсична?
- Последната ми връзка ме научи на това, че изневярата не е най-голямото предателство. Това не е най-лошото, което може да се случи в едни отношения. Има и по-страшни неща и аз ги разбрах по трудния начин.
- Да не би да сте преживели физическо насилие?
- Не, физическо насилие не съм преживяла. За мен по-голямото предателство е, когато имаш нужда от морална подкрепа, да не я получиш. В такива моменти искаш да чуеш две-три добри думи, но човекът до теб ти показва, че няма никакво отношение, защото просто не е на твоята вълна и не обръща внимание на чувствата ти. Тогава осъзнаваш, че тази връзка няма никакъв смисъл да продължава.
- Мечтаете ли за семейство и деца?
- Много ще се радвам един ден да имам деца, но аз си мечтая да създам семейство, а не просто да родя дете.
- Работите ли по нов проект?
- За рождения ми ден на 28 март ще пусна ново авторско парче. Интересното е, че текстът е взет от народна песен, но музиката е различна. Много ми се иска хората да харесат това, което съм направила. Смятам, че тази песен ще стане моя визитна картичка.
