Михаил Белчев вече няма да минава по булеварда със старите кестени. Популярният певец, композитор и поет си отиде на 79 години на 6 април. Тъжната новина съобщи неизменната му спътница през последните 45 години – съпругата му Кристина.
Само 4 месеца не достигнаха на барда, за да напълни осемдесетте. Най-лиричният баритон на българската поп музика беше на сцена цели 60 години. Мишо Белчев пееше в традицията на френския шансон и имаше редкия талант всяка негова песен да се превръща в шлагер. Музикантът не правеше компромиси с творчеството си. Работеше само с най-добрите композитори - Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Хайгашод Агасян. В самото начало на кариерата си, Мишо е човекът-оркестър – сам пише и музиката, и текстовете си.
През последните няколко години Мишо Белчев беше видимо болен. Той бе изнемощял, сериозно отслабнал и едва се държеше на крака. Концертите си изнасяше седнал и с мъка се изправяше на крака за една-две песни, само от уважение към публиката. Когато излизаше на сцената, се нуждаеше от асистент, като това най-често беше съпругата му Криси или единственият му син Константин. Според източници на „Уикенд” той е имал рак на простата, а освен това цял куп заболявания. Дълго време се лекувал в болница „Лозенец”. В крайна сметка преди седмица постъпва със сериозен проблем в „Пирогов”. Там и издъхва.
Макар че Белчев вече го няма, завинаги след него ще останат остаряващите като хубаво вино шлагери „Булевардът”, „Младостта си отива”, „Не остарявай, любов”, „Откровение”, „От много, много отдалеч”, „Приятелство” и много други. Поетът е написал и някои от най-разпознаваемите песни на Лили Иванова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Георги Христов, братя Аргирови, „Тоника СВ” – почти няма български изпълнител, който да не е пял по негов текст.
Мишо Белчев е истинско явления на родната естрада – неслучайно негови песни пет пъти печелят „Златния Орфей”. Получава престижната награда през 1969 г. (заедно с Мария Нейкова за дуета им в „Закъснели срещи”), негови шлагери са награждавани още през 1984, 1990 и 1998 г., а през 1996 г. получава статуетката за цялостно творчество.
Обичаният трубадур се ражда в столицата на 13 август 1946 г. Само дете е, без братя и сестри, но родителите му не го глезят. Като дете прави куп бели. Любовта е централна тема в песните му и се оказва, че си е влюбчив от малък. Още в първия учебен ден си харесал една съученичка и я „откраднал” вкъщи. Не че тя много се дърпала. Родителите на отвлеченото девойче изпаднали в паника – малката не се прибира у дома. Подобно нещо преживели и родителите на Мишо, като виждат непознатото момиче. Първолачката също си харесала Мишо и не искала да си тръгне, докато не дошли майка й баща й да я приберат.
Като дете Белчев пее в хор „Бодра смяна”, а първата му песен като солист е „Кати” през 1967 г. Още не е навършил 22 години, когато става популярен на Деветия световен фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Тогава печели златен медал за песента „Кой София с обич заля”. Паралелно с музикалния му талант, доста му вървят и точните науки. Белчев завършва семестриално Минно-геоложкия институт, а през 1972 г. се дипломира със специалност „Режисура” в Москва. В съветската столица се запознава с първата си съпруга Васа Ганчева.
Интересна е историята на първия му спечелен „Златен Орфей” през 1969 г. със „Закъснели срещи”. Това е песента, която го превръща в звезда за една нощ. Композиторът Петър Ступел я пише за Георги Минчев, който е спечелил фестивала предходната година с „Бяла тишина”. Гошо се мръщи, парчето не му харесва и казва на Ступел, че не иска да го изпълнява. Композиторът дава песента на тромпетиста Светомир Димитров, но пък не харесва неговото изпълнение и намира заекващия студент Мишо. Дава му магнетофонна ролка с лента и разпорежда: „Пей!”. Белчев се справя блестящо. Запознава се със сценичната си партньорка Мария Нейкова два дни преди фестивала, но веднага си паснали. Обаче тогавашната шефка на телевизията – поетесата Леда Милева не харесва външния вид на младия певец. Казва, че прилича на Рафе Клинче от „Железният алхимик” – слаб, изпит, мрачна персона с черен траурен костюм.
„Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!”, казал Мишо, защото много искал да се яви на фестивала с песента. Помислили, че се притеснява, защото в типичния си стил бардът почнал да заеква. Спасява го Георги Минчев, който му дава назаем новия си костюм, изпратен от сестра му, която живее в Австрия. А за Мария купуват бели обувки, защото била облякла булчинската си рокля. На „Златния Орфей” Белчев и Нейкова, считани първоначално за аутсайдери, се превръщат в любимци на публиката и журито.
„Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Харесаха ни!”, спомня си гордост Мишо. Песента печели първа награда, а големият Тончо Русев им казва: „Абе, какво направихте? Вие объркахте сметките на журито!”.
Така кариерата на Белчев рязко тръгва нагоре, става разпознаваем и в чужбина. Следват хит след хит, някои от които са родени съвсем случайно. „Булевардът” написва на купон у поетесата Миряна Башева. Там Мишо чете нейно стихотворение, когато се вдъхновява, хваща китарата и се получава големия хит. Прочувственият шлагер „Живот” написва на гости у Стефан Димитров. Той тананикал на ухото му мелодията, а Мишо записвал текста на цигарена кутия. След това Вили Кавалджиев изпява прекрасно песента за момчето, което служи на границата, но е убито в последната нощ, преди да се уволни.
От самото начало на кариерата си непрежалимият певец е известен на феновете с факта, че заеква, когато говори, но когато пее дикцията и произношението му са безупречни. Бардът не се притесняваше да говори за речевия си проблем и дори често се шегуваше с него. „Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо! Така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!”, споделяше приживе певецът.
Поетът обожаваше своята муза и голяма любов – съпругата си Кристина Белчева. Преди 45 години Мишо Белчев пише песента „Самота” за Лили Иванова Актрисата Кристина Константинова се влюбва в шлагера и изгаря от желание да се срещне с автора. По това време певецът живее на столичната „Гурко” и с компании често ходи в „Покойника”, където сервират греяно вино и поднасят сочни мръвки. Кристи може да си позволи ресторантът на столичната бохема – тя е момиче от сой, племенничка е на комунистическото страшилище Милко Балев. „По принцип той не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ, той не знаеше. Помагаше само за здраве. Когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота”, спомня си за прочутия си роднина актрисата.
Жени се за Криси на прага на 50-те си години. Булката не е в бяло, а в черно и червено, а за специалния празник събират тесен приятелски кръг.
От любовта им се ражда синът им Константин, който вече е млад, 30-годишен мъж и също гради музикална кариера.
Поклонението пред големия бард бе на 9 април (четвъртък) в Народния театър „Иван Вазов”. Приживе Мишо Белчев казваше, че би искал за епитафия стих от стихотворението си „Живот”, изпълнено като песен от Вили Кавалджиев: „Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот”.
