Мариана Цонева дължи много на децата си Деси и Димитър и внуците – Янчо, а по-късно и на Бианка-Димана, които са от дъщеря ѝ. Благодарение на тях бизнесдамата се справила със скръбта и успяла да се съвземе след загубата на съпруга си – журналиста Димитър Цонев, който почина на 23 август, дни преди рождения си ден, през 2016 г.
Когато първоначалният шок отминал, Мариана търсела утеха в спомените и в сънищата, в които покойният ѝ съпруг ѝ се явявал винаги усмихнат.
Пагубно е да се заровиш в тъгата, казвала е Мариана, която зрителите на Би Ти Ви отскоро гледат с дъщеря ѝ в кулинарното предаване „Моята кухня е номер 1“. Според бизнесдамата, след като човекът го няма, трябва да се положи усилие да се мисли позитивно за него, за хубавите моменти, които са имали, и винаги с благодарност, пише "Минаха години".
До този извод тя стигнала по-късно. В началото, когато загубила мъжа си, Мариана се осланяла на наследниците си. Деси била неотлъчно до нея. Синът ѝ Димитър-младши също. Той даже се пренесъл обратно в семейния им дом, за да не бъде майка му сама.
Внукът Янчо, който е от брака на Деси с Янчо Таков-младши и днес е тийнейджър, също бил голяма опора за Мариана. Тя получила подкрепа и от всички близки приятели, колеги на мъжа ѝ и дори зрители на предаванията му.
Още, когато бил в изкуствена кома във Военна болница, към Мариана били отправени десетки обаждания и съобщения с пожелания за възстановяване. Те ѝ вдъхвали надежда и кураж. Толкова много молби, положителна енергия и подкрепа, обобщавала е Мариана по-късно с признателност.
За жалост Димитър Цонев, когото зрителите на БНТ помнят като водещ на „По света и у нас“, си отиде след тази критична седмица в болницата. Мисълта, че е бил в кома и дори не е разбрал, носела някаква малка утеха на Мариана. После тя черпела такава от спомените и сънищата си.
Димитър Цонев ѝ се явявал винаги щастлив, широко усмихнат – такъв, какъвто бил в последните си дни, когато били на семейна ваканция в Евксиноград.
Сутринта, в която се приготвяли да пътуват към София, журналистът се оплакал от главоболие. Отдал го на качеството на виното, което пили с приятели предната вечер. Той винаги консумирал само бяло вино или розе.
Тръгнали към столицата, а когато след няколко часа спрели за обяд, Митко Цонев се оплакал, че му е зле. Изпотил се, дори полегнал на закътано сепаре в ресторантчето. Главата го боляла още по-силно.
Мариана шофирала вместо него до София, а по пътя мъжът ѝ споделил и за болка във врата. Мариана веднага се сетила, че е чувала от майка си, която била хирург, че при главоболие плюс болка във врата първото съмнение трябва да е за аневризма. И го споделила с Митко и дъщеря им Деси, която пътувала с тях заедно с малкия Янчо.
Глупости, отвърнали те. Затова и журналистът не послушал жена си да отиде веднага на преглед.
Прибрали се вкъщи, но само минути по-късно състоянието му се влошило. Извикали бърза помощ. Димитър Цонев се качил сам в линейката, но изпаднал в безсъзнание, когато пристигнали във Военна болница.
Той бил приведен в изкуствена кома, за да е по-щадящо за организма му предписаното лечение. Седмица по-късно той почина на 56-годишна възраст.
А само два месеца по-рано лекарите го уверили, че е в цветущо здраве. Легендарният телевизионер получил прогнозата покрай пълни медицински изследвания, които си направил за профилактика.
„Лекарите му бяха казали, че ще живее 100 години“, казвала е Мариана.
Мариана била неотлъчно до него в целия му професионален път – подкрепяща, разбираща и мотивираща.
Скоро след това журналистът получил първия си голям шанс. Той завършил право в Софийския университет, но избрал професионалния път на майка си – легендарната телевизионна говорителка Анахид Тачева.
Цонев се явил на конкурс в „София-прес“ и, тъй като знаел английски и френски, получил предложение да работи в Женева. Радостта била голяма, но с условието, че и жена му успее да замине.
Тогава се чакало разрешение от местоработата на съпругата. Предприятието, в което работела, трябвало да я пусне.
По това време Мариана, която е завършила „Международни икономически отношения“ в УНСС, работела в „Рудметал“. Отговаряла за ламарините на „Стомана Перник“.
Тъкмо тогава било на кантар дали един италианец ще купи 5000 тона ламарина, което щяло да донесе на „Рудметал“ приход от около 1 милион и половина долара.
Директорът ѝ казал: „Продай ги и веднага заминаваш“.
Така че Мариана имала важна мисия, когато италианецът дошъл в България и поканил екипа от „Рудметал“ на вечеря.
Въпросната вечер от дума на дума италианецът се похвалил, че в Италия е съсед на оперния певец Лучано Павароти и че пее „О, соле мио“.
Като чула това, Мариана съзряла възможност и предизвикала италианеца – тя щяла да свири, а той да пее. Ако му хареса, да купи ламарината.
Той се засмял и се съгласил. Седмица по-късно Мариана заминала при любимия.
Тя работи в частния бизнес от 1993 г., занимава се с внос и износ на метали и суровини. С първата си заплата в „Рудметал“ пък завела мъжа си на вечеря в елитния за тогава ресторант „Крим“.
По-късно Мариана се занимавала с недвижими имоти и отделяла време и за хобито си – интериорен дизайн. Освен това често рисувала. И все още свирела на пиано.
Що се отнася до възрастта, Мариана следвала житейската максима на свекърва си Анахид Тачева, че жената е на толкова години, на колкото изглежда.
Заниманията на Мариана нямат общо с тези на родителите ѝ – баща ѝ бил юрист, а майка ѝ коремен хирург.
„От него научих, че няма казано, има написано черно на бяло“, и че „в бизнеса, както и в любовта, и двете страни трябва да са доволни“.
А от майка си: „Това, което остава на човек накрая на живота му, са преживяванията, а не предметите“.
Така че за нея най-важни винаги са били моментите със семейството.
