Още след второто му място на Евровизия през 2017-а ни се прииска да интервюираме детето чудо на поп музиката Кристиан Костов, но му дадохме време да порасне и чак тогава започнахме да го каним на изповед. Днес талантът е на 26 години и може да отговаря смело на всякакви въпроси, включително и на такива, касаещи личния му живот.
С родения в Москва български певец обсъдихме подробно ангажиментите му в Китай, Съединените щати и България. Попитахме го и защо вече не стъпва в Русия, където бе поставено началото на музикалната му кариера.
- Кристиан, защо решихте да отворите нова глава в кариерата си под псевдонима Kian?
- Не исках да бягам от своето име Кристиан. В Америка много често на галено се обръщат към мен с Крис или Ян. В Китай пък ми казват малкия Кей, което според мен е сладко. Не желая да бягам от енергията на името си, затова реших псевдонимът ми да е Kian. Така хем я има буквата К, хем звучи красиво и като название на бранд. Човекът зад марката съм аз, Кристиан Костов, и със сигурност ще работя за активното й развитие. Под този псевдоним ще излизат новите ми песни, а и парфюмът ми се казва по същия начин.
- Какви са най-актуалните ви професионални ангажименти?
- Имам доста работа и напоследък не мога да се похваля, че се радвам на пълноценен сън - по-скоро е обратното. В момента завършвам три нови песни и видеата към тях. Скоро ще представя в България моя парфюм „Kiаn”, върху който бях фокусиран в последните 9 месеца. В момента съм в Лос Анжелис, но всеки ден става така, че работя в три часови зони. В Америка съм, но съм непрекъснато във връзка и с хора от Азия, с които уреждаме ангажименти за септември. Също така подготвям и различни събития за Европа.
- Къде се произвежда парфюмът ви?
- В момента основно в Дубай, което е много яко, защото там са едни от най-добрите производители на парфюми. Имам планове да пробвам и с други държави – Франция и Китай. Искам да предложа най-доброто на хората.
- Това, че имате успех в много държави, кара ли ви е да се възгордявате?
- Не, по-скоро ми е недостатъчно. Радвам се на възможностите, които имам в момента, но все ми се струва, че мога да постигам и повече. Прекрасно е това, което се случва в последно време с българските спортистите и музиканти - побеждават, където отидат. Има с какво да се гордее нашият народ.
- Очаквахте ли Дара да спечели „Евровизия 2026”?
- Да, очаквах да спечели „Евровизия”. Дори, когато избираха кой да представлява България на конкурса, казах на брат ми: „Ако изпратят Дара, тя ще победи във Виена. Има огромен шанс това да се случи”. Той се съгласи с мен и сега дори малко ме е яд, че не заложих пари за очевидния триумф.
- След като Дара беше избрана да представи България на „Евровизия”, се изля и доста хейт върху нея. Това изненада ли ви?
- Признавам си, че бях неприятно изненадан от негативната реакция на част от българите. Мислех, че след като Дара е доказан изпълнител, всички ще я подкрепят, а се оказа, че някои започнаха да плюят. Странно е, че тези, които преди няколко месеца говореха и пишеха отвратителни неща за Дарето, сега се гордеят с нея.
- Филип Киркоров пък обяви, че имал огромна заслуга за успеха на Дара...
- Не е изключено той искрено да го мисли. Вярва, че екипът, който стои зад парчето на Дара, се е събрал благодарение на него. Реално обаче положението е друго. Според мен Филип много е искал да спечели „Евровизия”, но никога не е успял да постигне това, а като изтъква, че има заслуга за победата на Дара, се чувства някак по-добре. Дарето си е човекът, изковал лично триумфа си. Тя месеци наред работеше неуморно и безпощадно към самата себе си, за да се случи чудото.
- През 2017 година и вие участвахте на „Евровизия” и се класирахте на второ място в крайното класиране. Какво не ви достигна да победите?
- Тогава бях на 17 и дори не вярвах, че ще съм в десетката. Някакви хора ми казваха, че съм сред фаворитите, но смятах прогнозата им за абсурдна. Не бях песимист, бях реалист - тепърва започвах и осъзнавах, че има по-подготвени от мен. Все пак, по мое скромно мнение, направих хубаво шоу и се представих повече от добре. Не бих променил нищо, ако можех да върна времето назад. Господ си знае най-добре работата.
- Какъв беше първият ви хонорар? За какво харчите най-много пари?
- Първият ми хонорар беше незначителен, някъде към 150-200 евро, но бях горд със сумата, защото бях хлапе, успяло да изкара пари. Днес харча предимно за работата ми, инвестирам в своята музика. Една песен може да струва дори и 10 000 евро. Големи суми ми костват и пътуванията ми. Летя със самолет по 10-15 пъти в месеца до различни дестинации по целия свят. Шоубизнесът гълта страшно много пари.
- Съветвате ли се с някого, когато ви хрумне да си боядисвате косата или да носите очила като сценичен аксесоар?
- Не. Дори и да поискам чуждо мнение, финалното решение винаги си е мое. Не правя нищо прекалено шантаво. 6-7 пъти съм сменял цвета на косата си във вариации между бяло и черно. Колкото до очилата, те не са само аксесоар за мен. Имам сериозен астигматизъм на лявото око и без цайси не мога да фокусирам. Дясното ми пък е мързеливо. С него не виждам нищо дори и с очила.
- Операция на очите няма ли да помогне?
- Страх ме е да се подложа. Виждам само с едното око, и то когато съм с очила. Изпитвам ужас при интервенция да не загубя и него. Дясното око, мързеливото, не може да се оперира. Проблемът е в нерва, който го свързва с мозъка.
- Роден сте и израснал в Москва, но напоследък не се подвизавате там. Не ви ли влече вече Русия? Носталгията не ви ли кара да се връщате там?
- През 2020-а по време на Ковид-19 бях там при баба и дядо. Те обаче сега не са сред живите и вече нямам интерес да ходя. През 2022-ра, преди да започне войната, отново бях за кратко, а след това не съм си и помислял за пътуване до Москва. Баща ми от известно време е там, развива бизнес. Чуваме се редовно по телефона, а когато може, се прибира да се види мен, мама, брат ми и сестра ми.
- Майка ви, брат ви и сестра ви с какво се занимават?
- Майка ми е в София. Заедно движим парфюма ми. Мама има ум на предприемач. Преди време беше успешна бизнес дама в Москва - занимаваше се с платове, въртеше много успешен магазин за дрехи. Сестра ми дълго време живя в Китай и Казахстан, но от месец е в България. На 19 е и учи, но при възможност ми помага. Брат ми е в Испания и се занимава с мениджмънт на проекти.
- В романтичен план имате ли човек до себе си?
- В романтичен план – не, но не съм сам. Обичан съм и обичам, но това не е онази любов, за която хората си мислят. Радвам се, че имам човек до себе си, който много ми помага. Дори сега, когато ми предстои поредно пътуване, тя ще ми гледа мъничкото ми куче Коко, което е на година и 5 месеца.
- Когато сте във връзка, ревнувате ли? Страдал ли сте в любовта?
- Изобщо не съм ревнив. От 2022 г. не съм имал сериозни отношения – от тогава съм фокусиран изцяло върху работата си. Най-дългата ми връзка е била 3-4 г. В любовен план съм страдал само когато чувствата не са били споделени.
- Получавате ли неприлични предложения?
- Да, но не им обръщам внимание. Смятам, че тези, които отправят такива предложения, не са наясно какво вършат, не осъзнават добре постъпките си.
