Една от най-колоритните и ексцентрични дами на прехода - милионерката Юлия Христова, станала известна като Джулия Бул през 90-те години на миналия век, си отиде разорена в Париж. Богаташката, която бе царица на светските приеми у нас и вярна сподвижничка на съпругата на Симеон Сакскобургготски - доня Маргарита, е била намерена бездиханна в апартамента си в центъра на Париж, до прочутия булевард „Конкорд\".
Джулия е открита мъртва от икономката си на 22 декември. Аутопсията е установила, че тя е починала по-рано същия ден. Близките й не посочват причината за кончината й, но категорично отрекоха слуховете тя да е била заразена с Ковид-19. Възрастта на дамата бе същинска загадка, а годината, в която е родена, се пазеше в сакрална тайна като рецептата на „Кока-Кола\". Все пак се смята, че милионерката си е отишла на 86-годишна възраст. Миналата неделя в столичния катедрален храм „Света Неделя\" близкия й приятел Христо Куртев организира панихида за 20 дни от кончината й.
Джулия Бул е родена в България под името Юлия Христова, но бяга от страната по време на комунистическия режим и се установява във Франция. В Париж успява да се омъжи за милионера Жан Бул, който е медиен магнат и е сред организаторите на музикалния фестивал МИДЕМ и важна клечка на кинофестивала в Кан. Именно благодарение на неговите връзки във Франция пробива Емил Димитров и издава там песента си „Моника\", която у нас нашумява като „Моя страна, моя България\". Емил и Богдана Карадочева живеят близо година в центъра на Париж като гости на Джулия Бул и мъжа й и от тогава ги свързва крепко приятелство.
От чара на Юлия е запленен и самия Тодор Живков. Двамата се запознават в средата на 70-те години на миналия век по време на официално посещение на наша правителствена делегация в Париж, водена лично от Бай Тошо. На тържествен прием, даден от българското посолство във френската столица присъства мадам Бул, която вече е щастливо задомена за богаташа Жан Бул.
Дамата се притеснявала от срещата си със сънародници, защото по онова време вече имала френско гражданство. Въпреки всичко имала едно наум, особено по линия на Държавна сигурност, чиято дълга ръка стигала и до западните държави. Поканата за приема получила лично от тогавашния посланик – Топеничаров, доверено ухо и око на службите. Той я убедил да гостува в качеството си на журналист от списание „Право да живеем”, където нашенката водила рубрика за мода.
По време на срещата в посолството Тодор Живков я „хванал” насаме и без да увърта й рекъл: „Вие не само сте хубава, но сте и умна”. Тато обяснил, че ще се радва да се приятели, а на него малцина жени му отказали. Първият натъртил, че знае всичко за рубриката й, както и за канала, по който е дошла във Франция. Джулия запазила самообладание и обещала да си помисли. Помолила за извинение и насочила вниманието си към френските гости в амбасадата ни, сред които имало изявени лица на Френската комунистическа партия. След това съдбата я среща с диктатора още два пъти, но до по-топли отношения така и не се стига. Живков винаги флиртува с нея, но тя се прави, че не забелязва намеците му.
В Париж българката е впечатлена от почти всичко. Възпитана в интелектуален дух, тя лесно се справя с живота край Сена и дори успява да изведе майка си от комунистическа България. Възрастната й родителка едва не умира от радост, когато стъпва в Париж. Бившата адвоката онемява от красотите на коспомолитния град, от контактите, които дъщеря й е създала и от лукса, в който живее. Казват, че живота си в странство майката на Юлия дължи на тогавашния ни посланик Иван Будев, който успял да уреди нужните документи.
„Когато тръгнах за Париж, вече имах дъщеря от първия си брак. Не можех да взема детето си с мен във Франция. Времената бяха комунистически и беше ясно, че като замина с дъщеря си, няма да се върнем с нея в България. Оставих я при моите родители. Отидох при първия си мъж и му казах, че не може повече да продължим да живеем заедно, че аз ще остана във Франция и ще се разведа с него. Той обаче отива вкъщи, взема детето и го дава на майка си и сестра си, които живееха в Стара Загора. Те го гледаха. Така дъщеря ми прекъсна всякаква връзка с мен. Ние с мъжа ми Жан във Франция наехме адвокати. Търсихме начин да научим нещо за моето дете. Но първият ми съпруг изпратил дъщерята в Киев. Така 32 години не бях виждала детето си. Един ден телефонът ми звънна и леля ми Дора Увалиева ми казва: „Бебка, намерихме детето”. И едно гласче каза: „Маме, аз съм Мариянчето”. Веднага взех самолета и отидох в Берлин, в хотела, където беше настанена. Женена е за германец. Мариянка управлява къщи на Ив Сен Лоран и Кристиян Диор в Берлин. От нея имам едно прекрасно внуче Марко. Той се ожени и станах прабаба на момиченце Елизе”, връщала е лентата на спомените аристократката, за която бяха отворени вратите на всички френски, светски салони.
Юлия Христова почти половин век блести на светски събития и познава кралски особи от цял свят. Съпруга е на Жан Бул, мъжът, който спасява френската преса от нацистите през Втората световна война, а след това я обединява и съсредоточава в мрежата NMPP. Бул основава прочутия музикален фестивал МИДЕМ в Кан и дълги години е кмет на Баланкур. На 45 години се запознава с хубавата Юлия и тя бързо става неговото „българско красиво съкровище”. Милионерът й дава всичко, за което една жена може да мечтае - любов, високо социално положение, богатство. Христова е само на 20 години, но твърдо решена да каже „да” за втори път в живота си, макар че сърцето й е заето от нейната голяма любов – пианиста Юри Буков. Сватбата им е същинска приказка. След време издателство „Ла тест” проявява интерес към живота на нашенката. Изпращат свой човек, който да преговаря с нея, макар да са наясно, че тя е презадоволена и финансите не я интересуват.
„Издателката госпожа Ла Тест ми предложи „негър” – човек, който записва това, което му разказвам, и го пише. На пръв поглед тя беше избрала перфектен „негър” - граф, фин, абе, притежаващ отлични качества. Но това, което написа, беше съвсем плоско, защото той нямаше никаква представа какво е славянска душа. А и откъде ще има – той е френски граф, рафиниран”, с типичното си чувство за хумор обясняваше пред приятели бизнесдамата, за която продължават да се носят легенди дори след смъртта й. На нея принадлежи култовата фраза: „Скъпа, запомни от мен - истинският секс започва на 70”, която казва на доста по-младата от нея Наталия Гуркова на светски прием преди 15 години.
Джулия, на която е посветен хитът на Емил Димитров „Джулия”е учила заедно с Ив Сен Лоран в Школата към Синдиката на висшата мода. Именитата ни сънародничка е работила в ателието на мадам Карвен в цели две години. В началото на 90-те години тя се връща в родината си с идеята да възроди къщата на баща си в Копривщица. Татковината обаче й се струва мрачна, сива и тъжна. Това я кара да побегне обратно „с двеста”, както би казал Бойко Борисов, към френската столица.
Джулия е сред първите лобисти у нас за включването на Симеон II в обществено-политическия живот на страната и активно участва при подготовката на първата му визита в първите години на демокрацията. Тя е придружавана неотлъчно от верния си приятел - цариста Христо Куртев. Дамата известно време е първа приятелка и на доня Маргарита. Съпругата на Симеон II обаче не остава очарована от аристократката, която започва да я търси в мадридския им дом с повод и без повод, и прекратява дружбата си с нея.
В началото на 80-те години на миналия век милионера Жан Бул умира и Джулия става негова вдовица, наследявайки авоари за десетки милиони долара и премиум имоти в Париж, Ница, Кан и Сен Тропе. Според слуховете, за няколко десетилетия българката успяха да прахоса почти всичко и в края на дните си живеела доста скромно в малък апартамент, макар и на добра локация в Париж.
След 2005 г. Джулия Бул внезапно изчезна от светския живот у нас. Чу се, че е обедняла доста и предпочела да разреди визитите си до България. Светската клюка пък донесе, че тя е била заставена да припише цялото имущество и фирми на сина си, уж за да ги управлява по-добре. Той обаче не се справил и едва ли не разорил фамилията. Според столични клюкари, наследникът дори натикал майка си в старчески дом, откъдето нейните верни приятели едва успели да я извадят. В крайна сметка, някогашната милионерка и видна кокона заживя в апартамента си в Париж, където я застигна и смъртта й, писа Уикенд.
Джулия е открита мъртва от икономката си на 22 декември. Аутопсията е установила, че тя е починала по-рано същия ден. Близките й не посочват причината за кончината й, но категорично отрекоха слуховете тя да е била заразена с Ковид-19. Възрастта на дамата бе същинска загадка, а годината, в която е родена, се пазеше в сакрална тайна като рецептата на „Кока-Кола\". Все пак се смята, че милионерката си е отишла на 86-годишна възраст. Миналата неделя в столичния катедрален храм „Света Неделя\" близкия й приятел Христо Куртев организира панихида за 20 дни от кончината й.
Джулия Бул е родена в България под името Юлия Христова, но бяга от страната по време на комунистическия режим и се установява във Франция. В Париж успява да се омъжи за милионера Жан Бул, който е медиен магнат и е сред организаторите на музикалния фестивал МИДЕМ и важна клечка на кинофестивала в Кан. Именно благодарение на неговите връзки във Франция пробива Емил Димитров и издава там песента си „Моника\", която у нас нашумява като „Моя страна, моя България\". Емил и Богдана Карадочева живеят близо година в центъра на Париж като гости на Джулия Бул и мъжа й и от тогава ги свързва крепко приятелство.
От чара на Юлия е запленен и самия Тодор Живков. Двамата се запознават в средата на 70-те години на миналия век по време на официално посещение на наша правителствена делегация в Париж, водена лично от Бай Тошо. На тържествен прием, даден от българското посолство във френската столица присъства мадам Бул, която вече е щастливо задомена за богаташа Жан Бул.
Дамата се притеснявала от срещата си със сънародници, защото по онова време вече имала френско гражданство. Въпреки всичко имала едно наум, особено по линия на Държавна сигурност, чиято дълга ръка стигала и до западните държави. Поканата за приема получила лично от тогавашния посланик – Топеничаров, доверено ухо и око на службите. Той я убедил да гостува в качеството си на журналист от списание „Право да живеем”, където нашенката водила рубрика за мода.
По време на срещата в посолството Тодор Живков я „хванал” насаме и без да увърта й рекъл: „Вие не само сте хубава, но сте и умна”. Тато обяснил, че ще се радва да се приятели, а на него малцина жени му отказали. Първият натъртил, че знае всичко за рубриката й, както и за канала, по който е дошла във Франция. Джулия запазила самообладание и обещала да си помисли. Помолила за извинение и насочила вниманието си към френските гости в амбасадата ни, сред които имало изявени лица на Френската комунистическа партия. След това съдбата я среща с диктатора още два пъти, но до по-топли отношения така и не се стига. Живков винаги флиртува с нея, но тя се прави, че не забелязва намеците му.
В Париж българката е впечатлена от почти всичко. Възпитана в интелектуален дух, тя лесно се справя с живота край Сена и дори успява да изведе майка си от комунистическа България. Възрастната й родителка едва не умира от радост, когато стъпва в Париж. Бившата адвоката онемява от красотите на коспомолитния град, от контактите, които дъщеря й е създала и от лукса, в който живее. Казват, че живота си в странство майката на Юлия дължи на тогавашния ни посланик Иван Будев, който успял да уреди нужните документи.
„Когато тръгнах за Париж, вече имах дъщеря от първия си брак. Не можех да взема детето си с мен във Франция. Времената бяха комунистически и беше ясно, че като замина с дъщеря си, няма да се върнем с нея в България. Оставих я при моите родители. Отидох при първия си мъж и му казах, че не може повече да продължим да живеем заедно, че аз ще остана във Франция и ще се разведа с него. Той обаче отива вкъщи, взема детето и го дава на майка си и сестра си, които живееха в Стара Загора. Те го гледаха. Така дъщеря ми прекъсна всякаква връзка с мен. Ние с мъжа ми Жан във Франция наехме адвокати. Търсихме начин да научим нещо за моето дете. Но първият ми съпруг изпратил дъщерята в Киев. Така 32 години не бях виждала детето си. Един ден телефонът ми звънна и леля ми Дора Увалиева ми казва: „Бебка, намерихме детето”. И едно гласче каза: „Маме, аз съм Мариянчето”. Веднага взех самолета и отидох в Берлин, в хотела, където беше настанена. Женена е за германец. Мариянка управлява къщи на Ив Сен Лоран и Кристиян Диор в Берлин. От нея имам едно прекрасно внуче Марко. Той се ожени и станах прабаба на момиченце Елизе”, връщала е лентата на спомените аристократката, за която бяха отворени вратите на всички френски, светски салони.
Юлия Христова почти половин век блести на светски събития и познава кралски особи от цял свят. Съпруга е на Жан Бул, мъжът, който спасява френската преса от нацистите през Втората световна война, а след това я обединява и съсредоточава в мрежата NMPP. Бул основава прочутия музикален фестивал МИДЕМ в Кан и дълги години е кмет на Баланкур. На 45 години се запознава с хубавата Юлия и тя бързо става неговото „българско красиво съкровище”. Милионерът й дава всичко, за което една жена може да мечтае - любов, високо социално положение, богатство. Христова е само на 20 години, но твърдо решена да каже „да” за втори път в живота си, макар че сърцето й е заето от нейната голяма любов – пианиста Юри Буков. Сватбата им е същинска приказка. След време издателство „Ла тест” проявява интерес към живота на нашенката. Изпращат свой човек, който да преговаря с нея, макар да са наясно, че тя е презадоволена и финансите не я интересуват.
„Издателката госпожа Ла Тест ми предложи „негър” – човек, който записва това, което му разказвам, и го пише. На пръв поглед тя беше избрала перфектен „негър” - граф, фин, абе, притежаващ отлични качества. Но това, което написа, беше съвсем плоско, защото той нямаше никаква представа какво е славянска душа. А и откъде ще има – той е френски граф, рафиниран”, с типичното си чувство за хумор обясняваше пред приятели бизнесдамата, за която продължават да се носят легенди дори след смъртта й. На нея принадлежи култовата фраза: „Скъпа, запомни от мен - истинският секс започва на 70”, която казва на доста по-младата от нея Наталия Гуркова на светски прием преди 15 години.
Джулия, на която е посветен хитът на Емил Димитров „Джулия”е учила заедно с Ив Сен Лоран в Школата към Синдиката на висшата мода. Именитата ни сънародничка е работила в ателието на мадам Карвен в цели две години. В началото на 90-те години тя се връща в родината си с идеята да възроди къщата на баща си в Копривщица. Татковината обаче й се струва мрачна, сива и тъжна. Това я кара да побегне обратно „с двеста”, както би казал Бойко Борисов, към френската столица.
Джулия е сред първите лобисти у нас за включването на Симеон II в обществено-политическия живот на страната и активно участва при подготовката на първата му визита в първите години на демокрацията. Тя е придружавана неотлъчно от верния си приятел - цариста Христо Куртев. Дамата известно време е първа приятелка и на доня Маргарита. Съпругата на Симеон II обаче не остава очарована от аристократката, която започва да я търси в мадридския им дом с повод и без повод, и прекратява дружбата си с нея.
В началото на 80-те години на миналия век милионера Жан Бул умира и Джулия става негова вдовица, наследявайки авоари за десетки милиони долара и премиум имоти в Париж, Ница, Кан и Сен Тропе. Според слуховете, за няколко десетилетия българката успяха да прахоса почти всичко и в края на дните си живеела доста скромно в малък апартамент, макар и на добра локация в Париж.
След 2005 г. Джулия Бул внезапно изчезна от светския живот у нас. Чу се, че е обедняла доста и предпочела да разреди визитите си до България. Светската клюка пък донесе, че тя е била заставена да припише цялото имущество и фирми на сина си, уж за да ги управлява по-добре. Той обаче не се справил и едва ли не разорил фамилията. Според столични клюкари, наследникът дори натикал майка си в старчески дом, откъдето нейните верни приятели едва успели да я извадят. В крайна сметка, някогашната милионерка и видна кокона заживя в апартамента си в Париж, където я застигна и смъртта й, писа Уикенд.
A
преди 3 години
Глупачката я разориха цариста Куртьо и царските особи.
Коментирай