Тегне ли ПРОКОБА над златния отбор от САЩ’94? Тодор Батков: Бог вижда

България никога няма да забрави лятото на 1994 г., когато националният ни отбор, воден от Димитър Пенев, постигна най-големия успех в историята си — четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ. Тимът, в който личаха имената на Борислав Михайлов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Красимир Балъков и още редица звезди, обедини цялата нация и стана повод за гордост с невероятното си постижение. Днес, повече от три десетилетия по-късно, съдбата на някои от тези герои повдига въпроса дали тежка серия от трагични събития не тегне над „Пеневата чета“.

Най-новият и болезнен удар дойде с кончината на Борислав Михайлов. Легендарният вратар на „Левски“ и капитан на националния отбор почина на 63-годишна възраст, 12 дни след като беше приет по спешност в болница след тежък инсулт. Той така и не излезе от изкуствената кома, а състоянието му остана критично до последно. Въпреки усилията на лекарите и грижите на близките му Михайлов не успя да се пребори за живота си. Бившият президент на БФС остави след себе си 102 мача за националния тим и ключова роля в най-силния период на българския футбол. Смъртта му предизвика вълна от реакции, като футболни хора от цялата страна изразиха дълбоката си скръб.

„Голямо име. Много добър човек беше. И наистина не беше справедливо това обругаване, но Господ вижда всичко. Измъчи се накрая...“, каза Тодор Батков след поклонението пред Борислав Михайлов в събота.

„Борислав Михайлов е изключителна личност и всички ние трябва да съжаляваме за неговата кончина. Искам да поднеса съболезнования на неговото семейство, на всички близки негови приятели. Но ние трябва да си дадем сметка, че всички клевети и лъжи последните години по негов адрес доведоха до това негово състояние. Хората, които сега го почитат, знаят, че те имат голяма вина за това, което се случи с него. Мога да говоря и с имена, но точно днес не“, заяви Георги Иванов-Гонзо, шеф на БФС. „Борислав Михайлов беше 18 години президент на БФС.

„Много неща се направиха, но в последните години беше омаскарен с клевети и лъжи, за което някои хора трябва искрено да съжаляват. Разбиха един авторитет не само като футболист, който е участвал на три световни първенства и е донесъл едни от най-големите успехи на България, но и също много помагаше за развитието на футбола“, каза още Георги Иванов. „Ние започваме да уважаваме хората, когато си отидат. Това същото се случи с Димитър Пенев, сега и с Борислав Михайлов. Трябва да отдаваме заслуженото на хората, когато са живи, а не когато починат“, добави той.

„Мисля, че и това, което се случи през последните години, допринесе за неговата кончина“, каза и бившият национал и футболист на „Левски“ Емил Спасов. Той сподели, че според него базата в „Бояна“ трябва да носи името на Борислав Михайлов.

Само няколко месеца по-рано българският футбол загуби човека, който стоеше в основата на успеха в САЩ-94 — треньор №1 на ХХ век Димитър Пенев. Той почина на 3 януари 2026 г. на 80-годишна възраст след сърдечни проблеми. Пенев, наричан Стратега, е фигурата, извела България до историческото четвърто място в САЩ. Като селекционер той изкарва отбора, който побеждава Германия и достига полуфинал на световно първенство — нещо, което остава ненадминато до днес. Смъртта му беше определена като край на цяла ера в българския футбол.

През 2016 г., без време, едва на 50 години, почина „железният защитник“ Трифон Иванов. Причината за кончината му беше масивен инфаркт — втори за него. Въпреки че след първия сърдечен удар успява да се възстанови и дори се връща към работа, вторият се оказва фатален. В деня преди смъртта си Иванов е бил активен и ангажиран, без видими признаци за предстоящата трагедия. Според близките му нередовният прием на лекарства и натовареният начин на живот също са допринесли за тежкия край, пише "Ретро".

Трудна съдба бележи и живота на Любослав Пенев — един от големите голмайстори на България и част от националния отбор от началото на 90-те. Малко преди Мондиал’94 той е диагностициран с рак на тестисите, което го принуждава да пропусне световното първенство и най-големия успех в историята на българския футбол. Въпреки това Пенев успява да пребори болестта и се завръща на терена. Днес, повече от 30 години по-късно, той отново е изправен пред тежко изпитание — през декември бе приет в клиника в Германия за лечение на рак на бъбреците и прекара повече от два месеца там, преди да се завърне у дома.

„В ръцете съм на добри специалисти и се надявам скоро да се върна към треньорската работа. Добре съм, следвам плана за възстановяване на лекарите, грижа се за себе си и се чувствам отлично“, каза Пенев преди дни пред испански медии, като подчерта, че около състоянието му е имало прекомерни спекулации. „Много се преувеличи. Изглеждаше сякаш вече съм в ковчега, но никой не попита как съм“, добави той.

Друг герой от САЩ-94 — Петър Хубчев, също се бори с онкологична диагноза. „Моят живот се преобърна изведнъж... Преобърна се на 180 градуса. Даже не се разплаках, като чух диагнозата. Изведнъж престанах да правя планове. От този момент започнах да се моля да има утре. Да се събудя утре... При мен вече няма вдругиден, другата седмица или другия месец. Има само молба да има утре“, сподели Хубчев преди октомври миналата година.

„Той е окей. Нещата вървят на добре, надявам се така и да продължат. Спокоен е, добре се чувства. В Германия си е“, каза синът му Валери пред „Мач Телеграф“ миналия месец.

На 6 юни на стадион „Лазур“ в Бургас Стилиян Петров организира още един благотворителен „Мач на надеждата“, с част от събраните средства ще се подпомогне лечението на легендите Петър Хубчев и Любослав Пенев.

Историята на златния отбор от 1994 г. става една от най-светлите страници в българската спортна история. Но годините след това показват и другата страна — тази на личните битки, здравословните проблеми и загубите.