Хилда Казасян е най-позитивният член на журито на „Като две капки вода“. Точно заради това водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев–Геро отправят към нея приятелски закачки, защото просто така животът ѝ е много по-лесен. Самата тя не смята да се променя.
Хилда, нека дадем начало на този разговор с въпроса, с който Рачков би започнал интервюто. Това ли е най-хубавият сезон на „Като две капки вода“?
(Смее се.) Съвсем честно ще кажа, че вече не знам кой е най-хубавият сезон. Все смятаме, че сме видели нещо изключително, но то става по-добре и по-добре. Най-важното е, че след 14 години отново имаме изключително хубав сезон. Самият факт, че продължават да излизат такива невероятни бисерчета, каквито са и сегашните участници, е нещо огромно.
Имам усещането, че и след 14 години продължавате да се притеснявате да давате негативни оценки за участниците?
Човек може да каже всичко, което мисли, но да го направи така, че да не нарани този, който стои срещу него. Нито веднъж не съм спестила нещо, което не ми харесва. Просто си мисля, че трябва да го правя по-деликатно, защото всеки участник полага много усилия. Всички сме свидетели на това. Не знам дали хората въобще си дават сметка колко трудна задача е да подготвиш цялостен образ, да научиш нова песен за толкова кратко време, да носиш понякога и некомфортни костюми. Това е огромна работа и трябва да се оценява.
Ех, тази ваша деликатност...
Нека го наречем добро възпитание!
Откъде идва този ваш позитивизъм?
Никаква представа нямам. Покрай рождения ми ден на 27 март постоянно чувах пожелания да запазя усмивката и позитивизма си. Но това са неща, за които въобще не си давам сметка. Аз просто съм родена така и това много улеснява живота ми. На хората са им нужни години, за да се научат да мислят позитивно. А аз имам този дар по рождение. Все ми се струва, че идва от гена на татко (композитора и диригент Вили Казасян – б.а.). Той носеше тази лекота на мисълта и усмивката към живота въобще.
Вие да не би, като сте се раждали, да не сте изплакали, а да сте се усмихнали?
Изплакала съм! (Смее се.) Радвам се, че имам този позитивизъм, и то не защото така съм по-симпатична на хората, а тъй като това прави живота ми много, много по-лесен.
Трябва да станете гуру по позитивно мислене!
Има време и за това. Голяма нужда има от хора като вас в това освирепяло време. Самата аз съм потресена от това, което виждам. Като вляза във Facebook, не мога да повярвам как може да се избълва толкова много хейт, и то за някакви страшни глупости. Явно омразата си стои у хората и те имат нужда да я извадят на показ. За мен е изключително натоварващо да чета този хейт. Хората не осъзнават ли колко много им вреди всичко това?! Та то се връща към тях като бумеранг. Поне от чувство за самосъхранение не би трябвало да го правят.
За първи път в този сезон на „Капките“ ставаме свидетели на яростни спорове между членове на журито. Как се чувствате сред тези екзалтирани мъже?
Прекрасно се чувствам, защото всеки един от тях харесвам по различен начин. Всъщност самата аз съм част от тези противоречия. И имайки предвид колко добре ме карат да се чувствам на това място, на което съм, нямам никакъв проблем. А и така предаването става по-интересно. Ние не можем да мислим за всичко еднакво и не е и нужно. Това просто дава още един цвят на шоуто.
В този сезон някак сте пощадена от закачките на Рачков, тъй като той е прекалено зает с Азис и Веселин Маринов.
Знаете ли колко ми липсва това! Много го обичам Димитър. Виждам, че се излива хейт и по водещите, но нека някой да застане на сцената и да има толкова бърза мисъл като тях! Голяма част от нещата, които казват, въобще не са по сценарий, а това го могат само хора с невероятно чувство за импровизация.
Преди няколко сезона Рачков ви предложи брак от сцената, но тъй като вие не приехте, той сега е сгоден за бившата адреналинка Виктория Кузманова...
Вижте колко глупава съм била! (Смее се.) Нашите чувства обаче стават все по-силни през годините. Това пространство там е заредено с положителна енергия. И заслугата е първо на Маги Халваджиян, а вече и на режисьора продуцент Кирил Киров–Кико.
„Капките“ са някакъв феномен! В други предавания, в които живееш в една къща например, всичко е на показ, но там не си проличава толкова какъв човек си. „Капките“ са някакъв феномен! На много хора шоуто помогна и за кариерата им. Говоря за талантливите хора. Това е невероятна платформа за кадърните и е място, където те показват максимума от себе си.
Такава атмосфера, изпълнена с обич и солидарност, няма никъде.
Пропуснахте един от сезоните, тогава липсваше ли ви предаването?
Тогава в „Капките“ в журито влезе фантастичната, любима моя Йорданка Христова. Но аз си гледах предаването така, все едно съм част от него. Нито за секунда не съм казвала: „Сега защо не съм там?!“. Треперех си по същия начин и исках епизодите да минават добре. Бях емоционално ангажирана и с този сезон.
Коя е според вас сензацията в Сезона-Слънце?
Това категорично е Иво Димчев. За самата мен не е сензация като творец, защото много харесвам интелекта му, чувствителността му и начина, по който прави нещата. Но е сензация като човек, който имитира. Иво с каквото и да се захване, ще го направи изключително. Той е изтъкан от талант.
Иво Димчев успя да преобърне мнението за себе си именно благодарение на „Капките“. До този момент той като че ли беше подценяван от публиката.
„Капките“ са странно нещо. В това шоу виждаш участниците за много кратко време, и то в образа на съвсем различна личност. Но от друга страна се разкрива голяма част от същността на човека. И това е невероятна магия!
Вие сте широко скроен човек по отношение на музикалните жанрове...
Когато виждаш много талантлив човек, няма никакво значение той в кой жанр се изявява. А когато е и готин по характер, всичко останало спира да има значение.
Гледах програмата ви до края на годината и направо се хванах за главата...
Да, и това са концерти в големи зали и, слава богу, препълнени. Наскоро имахме премиера на нашата най-нова програма „С обич на Вили Казасян“, която е и най-отговорното нещо, което съм правила, тъй като е посветена на моя татко и е само с негова музика. Това е нашата четвърта програма след тази за българската филмова музика, световната филмова музика и музиката на Гершуин. Дано само не се разболея от Алцхаймер, да чукна на дърво, заради тази постоянна смяна на програмите!
Има нещо шизофренично, тъй като понякога почвам да се чудя в кой град какъв концерт ни предстои. Освен това си водя сама всичките спектакли, обичам да говоря на сцената и да приобщавам публиката. Но знаете ли кое е най-важното? Благодарение на Плевенската филхармония имаме възможност да отидем и в много малки населени места, а това дава възможност на хората да се докоснат до качествена музика, и то изпълнена от едни от най-добрите музиканти в България. И Христо Йоцов, на когото са повечето аранжименти, и Живко Петров, и Мишо Йосифов, и Димитър Карамфилов — това са наистина най-добрите джазови музиканти у нас. Като прибавим и невероятните Теодосий Спасов и Васил Петров, става нещо незаменимо. Превърнали сме тези концерти в мисия и те ни правят истински щастливи. Публиката е фантастична навсякъде, където гостуваме. Тази година на 8 декември, на рождения ден на татко, пък ще имаме спектакъл в зала „България“.
Не ви ли беше прекалено трудно да съберете в концерт репертоара на баща си?
Много е трудно. Заедно с Христо Йоцов преди десетина години направихме голям концерт в Зала 1 на НДК заедно с Биг бенда на Българското национално радио с песни на татко. Тогава в продължение на три месеца с Христо, който е и племенник на баща ми, се ровихме в архивите на БНТ и БНР. Татко беше най-деликатният човек, когото познавам, и тъй като неглижираше всичко, което прави, изровихме такива песни, които ние самите чувахме за първи път. За щастие, сега в „С обич на Вили Казасян“ успяхме да съберем всичко, което искахме да представим в един концерт. И се получи много вълнуваща програма.
Коя от песните му чувствате най-близко до вас?
Всяка ми носи различно усещане. Малко хора знаят, че аз като съвсем мъничка заедно с мама и с Ани Върбанова съм изпяла песента „Детство мое“ от филма „Неочаквана ваканция“. Дуетът ми с Тодор Колев носи съвсем друга емоция. „Обичам те, обичам те“, която е позната от репертоара на Стефка Берова и Йордан Марчинков, пък хората я обожават. Вкусът на татко към музиката е доста нехарактерен за времето, в което я е създавал. И това го прави много различен.
В интервю преди години ми признахте, че сте го сънували, но никога нищо не ви е казвал. Това промени ли се с времето?
Не, сега въобще даже не съм го сънувала. Аз просто си живея с усещането, че той е някъде около мен и с мен. Хубаво ми е, топло ми е, уютно ми е и прекрасно.
Най-хубавите ви мигове са били сутрин, докато сте си пиели кафе...
О, да! В моето семейство, когато обичаш някого, това се казва. Непрекъснато сме си го повтаряли.
До последния си дъх Вили Казасян работеше. Дори болен, той излезе от болницата, за да бъде жури в „Мюзик Айдъл“. Какво преживяхте вие като дъщеря в тези последни негови месеци?
Татко на никого не казваше какво му е! До последно той си беше с усмивката и със своя ентусиазъм. В един момент обаче нещата се развиха много бързо и тогава просто нямах време дори да се замисля какво се случва.
Това участие в „Мюзик Айдъл“ не беше ли изпитание за него?
Не, беше истинска радост! Много му харесваше екипът, както и Иван и Андрей, а и те много го обичаха. Чувстваше се изключително добре там. Аз винаги ще съм благодарна на Иван и Андрей, тъй като заради тяхната покана широката публика успя да види татко що за човек е.
Когато за първи път ви поканиха за жури още в „България търси талант“, помислихте ли си, че го наследявате по някакъв начин?
Да, наистина си го помислих. За мен беше изненада, защото татко малко преди това беше в „Мюзик Айдъл“, а после и мен ме поканиха в „България търси талант“. Тогава продуцент беше Маги Халваджиян и направихме два сезона в Би Ти Ви.
С какво се занимава дъщеря ви Надежда?
Тя завършва висшето си образование, специалност „Българска филология“. Иначе помага активно за фестивала „Аполония“, където нашата любима Маргарита Димитрова я покани. Всичко, което прави, е свързано с изкуство. Изключително музикална е. Няма театър или концерт, който да не е гледала, за да може да селектира спектаклите за фестивала.
Много е трудно. Заедно с Христо Йоцов преди десетина години направихме голям концерт в зала 1 на НДК заедно с Биг бенда на Българското национално радио с песни на татко. Тогава в продължение на три месеца с Христо, който е и племенник на баща ми, се ровихме в архивите на БНТ и БНР. Татко беше най-деликатният човек, когото познавам, и тъй като неглижираше всичко, което прави, изровихме такива песни, които ние самите чувахме за първи път. За щастие, сега в „С обич на Вили Казасян“ успяхме да съберем всичко, което искахме да представим в един концерт. И се получи много вълнуваща програма.
Коя от песните му чувствате най-близко до вас?
Всяка ми носи различно усещане. Малко хора знаят...
Предстои Великден. Къде ще посрещнете този голям празник?
Великден и Бъдни вечер са едни от най-чаканите празници от нашата фамилия, защото ние сме огромна рода и се събираме заедно. Тази година обаче, тъй като повечето деца са в чужбина, с Пламен (мъжът, с когото Хилда живее – б.а.) решихме да избягаме и ще бъдем в Истанбул. Така че този Великден ще бъде по-различен.
Какво ви предстои в професионален план?
Предстоят ми близо 40 фантастични концерта до края на годината, които чакам с голямо нетърпение. Ще издам и албум само с авторска музика, а музикален продуцент е Живко Петров. Част от песните са по моя музика и текст. Мисля, че се получи нещо много красиво. Ще излезе до месец и половина, а заглавието е „Чуй ме, аз съм“.
Едно интервю на "Филтър"
