Део в най-личното си интервю: Самообвиненията за миналото ми са най-голямото наказание, пия алкохол само през септември

19 Декември 2021, 13:02


Део има житейски издънки в миналото си, но в последните години е светъл образ – отговорен глава на семейство, човек който спортува редовно, не е зависим от пороци и е за пример в работата си. С жена му Мариана и децата им живеят в къща в Годеч и се хранят със зеленчуци собствено производство.

С водещия на Спорт Тото си поговорихме надълго и широко за най-актуалното в личния му живот, но обсъдихме и стендъп спектакъла му „Как се стигна дотук”. Автобиографичното му комедийно шоу бе представено за пръв път пред публика тази есен, а вече има интерес към него и от чужбина.

- Део, как ви се отразява пандемията?
- Ангажиран съм с Българския спортен тотализатор, с участия и рекламни кампании. Работата сега е по-малко отпреди пандемията, но няма да се оплаквам. Не съм социален тип, та вирусът не повлия на личния ми живот.

- Ако решат да ви сменят като водещ на тотото...
- Смятам, че ако съм здрав и в кондиция, с опита, който съм натрупал през годините, ще успея да открия адекватен професионален ангажимент. На този етап не се очертава да ме сменят. Ако се случи нещо такова, ще се постарая да погледна философски на ситуацията и ще бъда благодарен на колегите си за отношението им към мен и за всичко, случило ми се като водещ на тотото.

- Как бяхте открит за телевизията?
- Съдбата явно има своето чувство за хумор. Интересна беше случката с автографа, който получих от Стефан Данаилов на 5-6 години. Ясно си спомням как държах, треперейки, книжката на Доналд Бисет „Небивалици“. Виждайки ме, г-н Данаилов ме извика, прегърна ме и ме сложи да седна на коляното му. В книгата ми написа: „С пожелания за звездни мигове!”. Години по-късно завареният му син Росен Цанков ме откри за телевизията. Като погледна в миналото, си давам сметка как събитията са се завъртели за мое добро.

- Имате вече автобиографичен стендъп спектакъл „Как се стигна дотук”. Как стигнахте до него?
- Зрееше доста време. Преди 15 години Нико Тупарев – първият ми и най-дългогодишен продуцент, след мое гостуване в „Шоуто на Слави“ ми сподели, че според него имам бъдеще в тази посока. Аз обаче тогава бях доста инертен и отнесен, не гледах сериозно на нещата, които ми се случваха. По-късно се взех в ръце, а и понатрупах смешни случки за разказване, както и една-две тъжни. Пандемията също изигра своята роля. Казах си, че няма какво толкова да губя. Отделно Борко Чучков, който стана продуцент на степдъпа ми, започна много да ме преследва и да подпитва дали съм започнал да пиша.

- Трудно ли ви беше да напишете текста за спектакъла?
- Справянето със зависимостите ми даде стабилна основа, на която да стъпя. Непозната за мен сила. Обикновено не се харесвам и постоянно се ядосвам на себе си. За първи път в живота ми си казах, че най-накрая съм направил нещо полезно и смислено – имам стабилна работа, съпруга, с която много се обичаме, две прекрасни деца, построихме къща, хората ме уважават. Исках да споделя и за миналото си.

- Колко време работихте по „Как се стигна дотук”?
- Колегите от „Спорт Тото” и „Дрийм Тийм” ме подкрепиха и ми дадоха зелена светлина да действам. В рамките на една година се оформи текстът. На 4 септември беше премиерата на спектакъла. Досега сме го играли 3 пъти. Има планирано представление за 22 февруари, а през март и във Виена. Надяваме се и на хубаво пролетно-лятно турне в градовете на България.

- Не сте ли прекалено откровен в моноспектакъла си?
- Имах период на съмнения как ще се приеме откровеността ми. Ако не съм честен обаче, къде съм тръгнал? Близките ми ме подкрепят безрезервно.

- Как възприемате критиките?
- Има и критики, но основно усмивки, сълзи и прегръдки. След премиерата Любо Нейков ми отдели доста време и ми каза върху какво да поразсъждавам. Покрай първото представление свалих 5 килограма. Седмица преди това бях в странно състояние. Останах сам и доста си поревах и се посмях. Видях живота си дотук от по-друг ъгъл.

- За коя ваша постъпка от миналото съжалявате най-много?
- Самообвиненията за мои постъпки са най-голямото ми наказание. Нещата от миналото ми обаче оставиха отпечатък в мен и ми помогнаха да порасна. Благодарен съм, че все пак стигнах дотук. Можеше всичко да приключи много по-рано.

- 10 години сте харчил по 300 лева седмично за дрога. Ако не се бяхте отказал от наркотиците, какъв щеше да е животът ви днес?
- (Смее се.) Нямаше да ме има въобще днес, ако не се бях отказал. Няколко години се чистих и подреждах живота си. Методично, стъпка по стъпка. Беше като бавно и упорито редене на пъзел. Най-трудно се справих с алкохола и наркотиците. Те са същинска отрова и трябва много силна борба, за да ги загърбиш напълно. Днес преодолявам трудностите с чувство за хумор.

- Останаха ли ви някакви пороци?
- Да, захарта и кафето. Алкохол си позволявам само през септември, когато излизам в годишна отпуска за две седмици. Тогава след каране на уиндсърф си позволявам да пия ципуро, разредено с вода и малко лед.

- Как са жена ви Мариана и децата ви?
- Добре сме всички, слава богу. Здрави сме и ваксинирани. Децата ходят на градина в Годеч. Персоналът там е страхотен.

- Колко години още ще изплащате кредита за къщата си в Годеч?
- 12 години. Имаме си прекрасна оранжерия, за която се грижа основно аз. Направихме зимнина, сложихме и зеле, което вече е готово и е много вкусно.

- Изрусената ви коса е емблематична за вас. Бихте ли я боядисал в черно?
- Не, а и скоро няма да има, какво да се боядисва. Ще ми опада (смее се).



Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*


HOTARENA.NET ВЪВ FACEBOOK
HOTARENA.NET ВЪВ GOOGLE+
Google+
© 2010 - 2022. HotArena | Всички права запазени