Бащата на Йоана Джендова умира след тежка битка с алкохолна зависимост, без да я види в "Мамник"

Посвещавам ролята си в сагата на него, той бе най-големият ми фен 

КОЯ Е ТЯ

Йоана Джендова е една от младите надежди на българското кино и театър. В "Мамник" влиза във феноменалната роля на Искра - българската версия на дете от джунглата. Заедно с майка си тя прави всекидневни жертвоприношения за мистичното чудовище. Животът на героинята е истински кошмар и болка - от шамари и бой до болезнено клечане на черупки от орехи, каращи я да страда и да кърви. По феноменален начин 23-годишната актриса дава "живот" на един от най-силните образи в сагата.

- Йоана, как се стигна до участието Ви в "Мамник"?

- Беше едно малко коледно чудо! По празниците разбрах, че се снима сериалът и че има отворен кастинг за ролята на Искра. Това само по себе си е рядкост, защото много често режисьорите още от самото начало имат ясна представа с кого искат да работят. По-късно Виктор Божинов ми сподели, че е искал да даде шанс на нови лица да разкажат тази история. И така изпратих CV-то си без особени очаквания, защото съм разбрала, че като актьор чуваш много "не", преди да чуеш заветното "да". И точно навръх 31 декември ми се обадиха, че минавам на следващ етап. Трябваше сама да заснема видео по сцената, която ми бяха изпратили. Текстът не беше дълъг, а персонажът беше описан съвсем бегло, но още тогава усетих много силно Искра. Така че оставих празника на заден план и се фокусирах изцяло върху това. Заснех сцената, изпратих я и посрещнах Новата година с едно желание - да бъда Искра. И ето че то се сбъдна.

- Това ли е първата ти по-голяма роля в киното и какво ти донесе тя?

- Да! Донесе ми едно чувство, което пожелавам всеки да изпита - щастието да зарадваш своето малко "аз". Понякога се сещам за онова момиченце, което само си е мечтало за това. А другото много ценно нещо, което ми донесе, е опитът. Защото при нас, актьорите, теорията е само началото - след това идва практиката.

- Искра е измъчена девойка, попаднала под злата опека на майка си. Как се влиза такъв образ?

- "Ноктите мръсни, стърже ги на камък, защото няма нокторезачка в колибата. Двете с майка й нямат душ и се къпят от време на време, когато влязат в някоя река. Всекидневно им е свързано с жертвоприношения в името на мамника". В такива детайли Виктор Божинов ми описа живота на Искра - колко е дива, инстинктивна, първична. Буквално българската версия на дете от джунглата. Точно това много ми помогна да си представя не само как живее тя, но и как мисли, как се движи и как усеща света.

- Асоциирате ли я със себе си?

- За мен такъв образ се играе, като тръгнеш от себе си. Вярвам, че всяка роля вече съществува някъде в нас и ние просто трябва да я открием. Не можеш истински да изиграеш нещо, което го няма вътре в теб. Искра я усещам като една възможна версия на мен самата, ако бях израснала при такава майка, в такава среда и с такава съдба.

- В сцените получавате доста шамари. Истински ли са?

- Сцените изглеждат сурово на екран - и точно такъв беше замисълът. Но на терен работихме много професионално и имаше човек, който се занимаваше със сценичния бой и ни показваше как точно да изглеждат движенията, така че всичко да е безопасно. Режисьорът държеше на това, а Жорета, с която си партнирах, беше изключително внимателна с мен.

- Споменахте Жорета Николова, която се превъплъщава във Ваша майка, в жената, "подхранваща" чудовището. Станахте ли си близки и зад екран?

- Да, и затова винаги ще бъда благодарна, че отдели от времето си още преди да започнат снимките. Срещнахме се на кафе и седнахме с текстовете, за да поговорим за връзката между нашите два персонажа, за динамиката помежду им и затова как ги усещаме. Още при първата ни среща много силно усетих нейния магнетичен поглед - има нещо в него, което веднага те завладява. Този разговор много ни помогна по-късно, когато започна самият снимачен процес, защото вече имахме изградена основа и усещане за отношенията между Зара и Искра.

- Много млади момичета, подобно на героинята Ви, са жертва на домашен тормоз. Какъв съвет бихте им дали?

- Зная какво е! Имала съм такива преживявания. И коя жена днес или не е преминала през нещо подобно сама, или не е чула историята на приятелка или на роднина. Не съм в позиция да давам съвети, но мога да споделя от своя опит, че е важно да не се премълчава. Да се сподели с приятел, с близък, ако не - с професионалист. Да не се подминава с лека ръка. И да се действа, преди да е станало още по-страшно.

- Сближихте ли се с актьорите от каста на сериала?

- Аз всъщност се включих по-късно в сериала и в началото си мислех: "Те вече се познават, вече са се сработили, дано успея да се впиша." Но това притеснение много бързо изчезна, защото още от самото начало ме приеха много топло и ме накараха да се почувствам като една от тях. А най-близка станах с Екатерина и Жорета.

- Мамникът е чудовище от фолклора. Вие самата вярвате ли в свръхестественото?

- Като дете прекарвах летните ваканции при баба и дядо ми в Омуртаг, в Предбалкана. С приятелите ми постоянно си търсехме приключения. Вечер се разхождахме в гората, влизахме в изоставени къщи, вярвайки, че са обитавани от зли сили. Имаше моменти, в които наистина вярвахме, че нещо се е случило - чували сме шум и сме мислили, че е нещо свръхестествено. А подобен тип преживявания са ценни, когато работиш по фолклорен сюжет като "Мамник".

- Коя е Йоана Джендова извън светлините на прожекторите и какво искате да знаят хората за Вас?

- Момиче, което мечтае да бъде актриса. Имало е моменти, в които ми е било трудно да вярвам в себе си и в пътя, който съм избрала, но никога не съм си помисляла да се откажа.

- От какво семейство сте и има ли то пръст в избора Ви на актьорската професия?

- "Артист къща не храни." Това чувах от баща си, докато майка ми застана плътно до мен и не ми даваше да се отказвам от мечтата си. Тя развива свой малък бизнес - помага на хора с увреждания. Може да се каже, че колкото и да е нетипично, тя е по-склонната към поемането на рискове. За това и именно от нея съм научила да посрещам трудностите с усмивка и с вдигната глава.

- А татко Ви?

- Загубих го тази година, след като дълго време се бори с алкохолна зависимост. Бяхме загубили способността да общуваме дълги години, но именно покрай първите ми стъпки на актриса успяхме да възстановим връзката помежду ни. От скептично настроен към избора ми да следвам мечтата си, за мое огромно щастие той се превърна в най-големия ми фен. На погребението му много хора ми споделяха как той с усмивка на лицето им е разказвал за всяка моя роля, дори и най-малките такива, и как е казвал на всички да ме гледат в предстоящия да излезе сериал на БНТ "Мамник". Колкото и да съжалявам, че не успя да дочака да ме види на малкия екран, тази роля винаги ще е специална за мен и с това... играта ми в тази роля посвещавам на него.

От малка Йоана се запалва по актьорството

- А Как всъщност започна пътят Ви в актьорското майсторство?

- Гледах филм по телевизията - не помня кой беше, но много ясно помня какво усетих. Изтичах в кухнята и казах на мама: "Искам да стана актриса". Бях на седем-осем години. Това желание така и не ме напусна, затова се записах в актьорската школа в Ямбол. По-късно кандидатствах в Театрален колеж "Любен Гройс" в София. И някъде по пътя детската мечта се превърна в осъзнат избор - избор, за който всеки ден полагам време, усилие и търпение.

- Има ли български актьор, на когото силно се възхищаваш?

- Много се възхищавам на Невена Коканова - има нещо в нея, което камерата улавя веднага. Когато я гледаш, усещаш какво се случва вътре в героинята. Възхищавам се и на Стоянка Мутафова, защото тя е пълната противоположност - ярка, комедийна и напълно безстрашна.

Ролята в "Мамник" е дебют за актрисата

- В киното или театъра - къде виреете по-добре?

- В театъра направих първите си крачки и той много ме изгради като актриса, но първата ми реална изява беше в киното. Не мога да избера между двете. Сцената те учи на гъвкавост, защото по време на представление не можеш да кажеш: "Стоп, обърках, може ли отначало?" А киното те учи на концентрация и търпение, защото една сцена се снима по много пъти и всеки път трябва да я изживееш така, сякаш се случва за първи път.

- Какви роли обичате да играете?

- Като учех в "Любен Гройс" по-скоро гледаха на мен като човек за комедийни роли и не ме свързваха толкова с по-драматични образи. Точно затова Искра беше важна за мен, защото ми даде възможност да разкрия и друга страна от себе си. Така че не бих казала, че ме влекат само тъжни или драматични роли - по-скоро ме вълнуват образи, които ме изваждат от представата, която другите вече са си изградили за мен.

- Ако можехте да изберете един филм, с който да опишете живота си - кой щеше да е той?

- La La Land. Защото е за мечта, която не идва наготово - за цената, която плащаш, и за упоритостта да продължиш, дори когато всичко около теб казва: "Спри". Онази сцена, в която тя получава обаждането след кастинга - знам точно какво е това чувство.

Пеенето също е сред талантите, с които блести девойката

- Занимавате ли се и с друг вид изкуство?

- Много обичам чрез пеенето да изразявам емоции, за които думите не са достатъчни. То ми помага да изкарвам навън неща, които иначе трудно бих изразила.

- Обвързана ли сте в момента?

- Да, вече четири години. Приятелят ми е огромна опора - той беше до мен навръх Нова година, когато вместо да празнуваме снимахме видеото за кастинга, с което кандидатствах за "Мамник", така че съвсем буквално той е част от тази история.

- Като млад човек вълнувате ли се от случващото се в България? Ще гласувате ли?

- Да, вълнувам се. Радвам се, че все повече млади хора показват, че не им е безразлично какво се случва в България. Но според мен не е достатъчно само да си ядосан или разочарован от случващото се в държавата. Следващата стъпка е да разбереш как работи системата, как се вземат решения и какви са механизмите. Аз самата също още уча и се опитвам да бъда по-осъзната в това. И да - ще гласувам. Но дано запомним едно нещо - можем да не сме съгласни и пак да бъдем заедно.

- А кой е "мамникът" в българската действителност?

- Мамникът е митично същество, но е създадено от болката на човек, който не я лекува болка а й дава власт над себе си. Така че мамникът може да бъде всеки от нас, ако остави раните си да го водят.

- Къде освен в сериала феновете могат да се докоснат до творчеството ти?

- В киното имам главна женска роля във филма "Гальовния" на режисьора Матей Генчев, а предстои и международен проект, за който още не мога да говоря. Театърът също е посока, в която много искам да се развивам, и ако се появи такава възможност, бих я приела с голямо удоволствие. А който иска да следи какво предстои около мен, може да ме намери в TikTok - @joana.jendo, и Instagram - @yoana_dzhendova. Там споделям не само резултата, но и хаоса зад камерата - репетиции, които не вървят, и моменти, в които се смея на себе си.