Николай Колев вероятно е най-възрастният тв водещ в родния ефир. Журналистът е вече на достолепните 75 години, но всеки ден е в ефира на „Евроком”, където води следобедното предаване „Делници” на живо. Колев всъщност е и човека с най-дълга кариера в телевизиите – ако се прибави и стажа му от БНТ, излиза, че е половин век на екран!
Телевизионната легенда пази в строга тайни личния си живот, макар че от край време се говори под сурдинка за множеството му любови, предимно с представители на силния пол. Негови близки издават, че Николай Колев винаги си е падал по красиви и стройни момчета, особено в годините, които прекарал в държавната телевизия като водещ на хитовото за времената на социализма предаване „Мелодия на годината”. То се излъчва от 1968 година до първите години на демокрацията, когато е спряно не толкова поради липса на пари, а след като е заклеймено като „ретроградно” и „отломък от комунистическата телевизия”. По-възрастните читатели помнят добре, че „Мелодия на годината” представлява конкурс за поп песни, чието жури се състои от именити текстописци, композитори, музикални критици и всякакъв вид специалисти от областта на музиката. Песента, спечелила най-много точки става победител за месеца и получава правото да се бори за мелодия на годината. Певческата надпревара традиционно се провежда в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” в старата столица Велико Търново.
Най-дългогодишният водещ на шоуто е легендарната говорителка Инна Симеонова, а като нейни екранни партньори са се изявявали Миодраг Иванов, Орлин Горанов, Николай Колев и други. Именно на търновска сцена „печеният” говорител Николай Колев прави жесток гаф, който струва работата му в националната медия и едва не му докарва сериозни съдебни проблеми.
Случката се развива в средата на 80-те години. По време на генерална репетиция, Николай Колев започва флирт с млад кадър на телевизията – техник-кабелист. Момчето е срамежливо, току-що дошло от провинцията на жълтите павета и амбицирано да работи, за да се докаже като професионалист и да успее в кариерата. По онова време телевизионните камери все още са огромни, а придвижването им е трудно. За да не се застъпи кабел и да спрат снимките, на длъжност са назначавани млади специалисти - стажанти, наричани „кабелисти”. Те подтичват подир оператора по време на живия ефир и следят кабелите да не се оплетат.
Един такъв красавец става слабост на телевизионния говорител, които вече е успял да изгради име и авторитет. Николай Колев упорито ухажва младока и дори му подхвърля „мръснишки” намеци, за да спечели вниманието му. За беда, режисьор на шоуто е „желязната лейди” Ласка Минчева, която чува в режисьорските слушалки в апаратната какви неща подхвърля водещия на красивото момче. Тя първоначално онемява, а след това побеснява. Свидетели на похотта на журналиста стават и други телевизионни работници. Младият мъж почервенял като рак за секунди от срам, а Николай Колев продължил да упорства, че нищо подобно не се е случило, накипрен в официален костюм.
Свидетели на грозната сцена разказват, че Ласка Минчева слязла бясна от апаратната и нахълтала на сцената с викове и крясъци. „Педераст такъв, как не те е срам да тормозиш момчето?! Това не ти е за първи път! Марш от тук! Аз такъв водещ няма да допусна в ефир!”, крещяла Ласка. Водещият бил изгонен на минутата от театъра, а режисьорката дори настоявала да бъде извикана милицията.
След този случай, Николай Колев нямало как да остане в редовете на телевизията, защото по онова време подобно разкрепостено поведение не само не било толерирано, но и било подсъдно. Ласка Минчева, която по принцип не го харесвала, настоявала той да бъде уволнен дисциплинарно и дори да се проведе разследване по гей аферата.
Грозната случка доста депресира журналиста, който години наред не може да си намери работа и е принуден да се върне с подвита опашка в родното Дряново. За скандала бързо се разчува, а той не прощава за случилото се на Ласка Минчева до края на дните й. Самата тв режисьорка обаче не съжаляваше за постъпката си: „Такива неща не мога да толерирам! Нямате представа колко отвратително беше всичко”, разказваш приживе режисьорката.
„Николай Колев постъпва в телевизията по времето на Иван Славков, който е неговият първи работодател. Започва кариерата си в радиоцентър „Велико Търново” - тогава всички големи градове имаха радио-телевизионни центрове. В телевизията попадна на колеги, които до последно го уважаваха, защото определено притежава професионални качества – начетен е, умее да се владее, знае как да излезе от ситуация, чете много, интересува се. Макар че дойде от Търново, говореше правилен български език. Другата легенда на БНТ Любинка Няголова следеше за дикцията му, за акцента. Сравнително малко беше работила с него, защото Николай се справяше и сам.
Ще уточня, че той дойде след тежък конкурс в София, който беше издържал без връзки и протекции. На първият си ефир доста се вълнуваше. Пуснаха го една сутрин в 10 да чете програмата – анонс от три предавания. Тогава беше към 25-годишен, а може и по-малък да е бил. Камерата много го обичаше. Жените го харесваха. Пишеха писма до редакция „Новини” и като нищо сред тях е имало ухажорки, но той не се вълнуваше особено. Така и не се възгордя от славата, нито се възползва. Една му искала пари за холна гарнитура, друга за рокля...
След промените животът му не потръгна. Той се върна в родното Дряново, за да гледа възрастните си родители, които отдавна са покойници. С години никой не чуваше нищо за него. Говореше се, че е почнал като водещ в първото частно ефирно радио във Велико Търново. След това ръка му протегна бизнесмена Георги Агафонов, зад който стоеше банка „Славяни”. Той направи телевизия „7 дни” и радио „7 дни”. Николай Колев бе поканен за водещ на сутрешния блок на новата медия. Агафонов се държеше изключително добре с него, дори му беше дал апартамент, в който да живее”, разказва колежка на тв ветерана.
От 2013 г. Николай Колев е водещ на предаването „Делници” на телевизия „Евроком”, което се радва на добра гледаемост. Може да се каже, че той е най-дългогодишният български журналист в ефир. Тази година навършва 75 години – роден е през 1949-а в Дряново и почти половин век от живота си е прекарал пред камера – нещо, с което малцина могат да се похвалят.
