„Може би за първи път у нас при доказването, че Йосиф Сърчаджиев е баща на Алекс, е бил използван ДНК тест.“ Това каза за „България Днес“ адвокат Добромира Полименова. Известен столичен юрист с 30-годишна практика и множество награди, тя определя казуса като „бащинството, което съдът призна, но Йосиф Сърчаджиев не“.
Адвокат Полименова се връща към това дело от далечната 1984-а, отдавна отлежаващо в архивите на съда, по повод скорошната кончина на звездата от „Черните ангели“ и „Време разделно“, когото тя нарича „велик актьор“.
„Това отново отвори една от най-обсъжданите и драматични истории в българския театър – бурна, забранена любов с огнената Пепа Николова и съдбата на дъщеря им Александра Сърчаджиева“, подчертава именитата правистка.
„Упражненията ни ги водеше съдия, председател на окръжен съд. Аз много добре си спомням всичко, защото това са практични неща, упражненията по право са абсолютно практични занимания. И ни обучаваха хора практици – в смисъл адвокати, съдии, а не просто преподаватели, хора без реална практика“, върна лентата назад адвокат Полименова.
„Любовта му с Пепа Николова е обречена от самото начало – Йосиф е женен за Райна Томова и има семейство, което няма намерение да напусне. Когато Пепа разбира, че е бременна, тя взима смелото за онези години решение да роди сама. На 20 май 1983 г. се ражда малката Алекс“, припомня Добромира Полименова.
Известната софийска адвокатка за първи път посочва и два неизвестни на широката публика факта – че не Пепа Николова завежда делото, а самият Йоско. И че това се случва по настояване на неговите близки.
„Драмата става публична, когато под натиска на семейството си Йосиф решава да заведе дело, за да оспори бащинството си. Пепа Николова обаче не е жена, която ще наведе глава. Тя влиза в съдебната битка не за пари, а за честта на детето си“, убедена е Полименова.
Топюристката разкри единствено пред „България Днес“, че самата тя научава за това дело още в студентските си години, когато следва право в Софийския университет.
„По това време, когато се е водило делото, са се правели кръвни, а не ДНК тестове. Но по това време, доколкото ми е известно, в Германия за първи път почват да се правят ДНК тестове. Няма как да сме сигурни какъв е бил тестът тогава, но е било твърде възможно тестът да е бил и ДНК. Но точно тогава в Европа започват да се прилагат ДНК тестове за бащинство и тогава е било възможно да се изпрати изследване в Германия. Наистина това е било изключително скъпо, защото се е плащало на лаборатории в Германия, а в периода 1985-1990 г. е известно, че достъпът до чужда валута беше крайно ограничен. Освен това, че се е чакало и доста време – месеци са се чакали резултатите. Казвано ми е, че се е чакало от 4 до 6 месеца. Но не съм чела делото и затова казвам, че е възможно. Аз съм от хората, които се стараят да бъдат коректни в информацията. Така че със сигурност е бил кръвен тестът, но е имало и голяма вероятност да е бил и ДНК тест. Но нямам достъп до делото, за да го проверя“, уточнява Добромира Полименова.
„Резултатите са категорични. Съдът принуждава Йосиф да признае Александра за своя законна дъщеря. Тя получава фамилията му, но... така и не получава сърцето му“, смята адвокат Полименова.
Тя държи да посочи още, че не заема ничия страна по казуса и се стреми да бъде обективна.
„За мен това е една човешка история“, набляга известната правистка.
На питането на вестника дали преподавателят, който е описал това дело по време на упражненията, е бил съдия по него, видната правистка отговори, че „допуска тази възможност, но не би желала заради професионалната етика“ да назове името му.
„Нямаме право официално да споделяме тази информация, пък и не бих искала да поставя в неловка ситуация този конкретен съдия“, категорична е топправистката.
И обобщава всичко:
„В тази история имаше изпепеляваща страст, съдебен прецедент, който промени българското правосъдие, и една горчива тишина, която продължи до самия край. Въпреки решението на съда Йосиф Сърчаджиев избира пълното мълчание. Години наред той подминава собствената си дъщеря по коридорите на театъра, гледайки през нея, сякаш е прозрачна“, припомня адвокат Полименова.
И добавя, че дори да е била присъдена издръжка, „тя е била нищожна“.
„Така беше в онези години, пък и сега“, напомня тя.
Не такова обаче е било отношението на легендарния актьор към друг член на неговото домочадие.
„Доколкото знам и имам информация, синът му Пролетсин е припознат. Той е дете, но без да съм гледала документи, на съпругата на Йосиф Сърчаджиев, но не от него. И всъщност той го припознава като свое дете. Има такава специална съдебна процедура за признаване на чуждо биологично дете. Това е различно от осиновяване, но има сходно значение. В този смисъл Пролетсин е законен наследник на Сърчаджиев“, разясни за „България Днес“ видната софийска правистка.
Добромира Полименова изтъква, че когато през 2006 г. Пепа Николова умира и 23-годишната тогава Алекс „остава съвсем сама на света“, баща й „не й протяга ръка“.
„Преди години, след като преживя тежък инсулт, Йосиф Сърчаджиев сподели в едно от малкото си откровени интервюта: „Имам грехове... Направих нещо, което не трябваше да правя. Голям грях имам към Александра. Дано ми прости...“, спомня си думите на покойния култов актьор адвокат Полименова, наричайки ги „кратък, закъснял опит за прошка“.
„Днес тази история остава като вечен урок: съдът може да те накара да бъдеш баща по документ, но никой на земята не може да те накара да обичаш. Но Алекс превърна тази огромна лична болка в изкуство“, обобщава Добромира Полименова.
