Николай Василковски е едно от позитивните лица в родния ефир и съумявал да бъде такъв, дори когато са го връхлитали житейски бури. Такава била загубата на баба му от Троян, при която прекарал голяма част от детството си. Синоптикът на Нова се сбогувал с нея преди три години. Тогава се сринал от мъка, но на екран винаги е проявявал професионализъм, така че само най-близките му знаели, че минава през труден период.
Дни преди Коледа през 2019 г. Николай Василковски сподели снимка с баба си в социалната мрежа и написа: „Почивай в мир, бабо!". От кадъра личи приликата му с нея. Тогава предположенията бяха, че се е сбогувал с баба си от Троян, но под вопъла му имаше само съболезнования, никакви въпроси. В медийните среди пък веднага се припомни, че възрастната жена била на преклонна възраст, което, разбира се, не смекчавало мъката на синоптика, пише Минаха години.
Той има силна връзка със семейството си. Като дете често ходел при баба си и дядо си в Никопол, но и при тези в Троян, където е роден. Тъкмо от баба си от Троян синоптикът научил всичко за билките. Николай, който иначе израства в Плевен, и гостувал всяко лято и попивал ценните знания от нея покрай игрите на чист въздух. Баба му редовно ходела да бере билки в планината и ги сушала, покрай което учела внука си да ги разпознава и му обяснявала приложението им. Покрай баба си Василковски обикнал и живота сред природата. Вероятно затова често пътува до живописни кътчета из страната, често малко познати за широката аудитория. Редовно съобщава прогнозата за времето по Нова тв тъкмо на открито, припомняйки природните красоти на страната ни и разказва любопитни факти и истории, свързани със забележителностите й. Синоптикът дори мечтае да изкара старините си далеч от забързаното ежедневие в големия град, в малка къща в планината, с няколко домашни животни и грижейки се за китна градина, в която да отглежда плодове и зеленчуци.
Николай Василковски пази скъпи детски спомени от летата си в Троян. Като например как сбъднал мечтата си да кара влак. Интересът му към жп и градския транспорт, автомобилите и технологиите, който има и днес, синоптикът проявил, когато бил на 4-5 години. „Дядо ми в Троян имаше приятел - машинист. Тогава за първи път се качих, незаконно, в кабината на локомотива, пътуващ в посоката Троян - Ловеч. Дори имах шанса да покарам малко. По-късно, когато бях 12-13-годишен, баща ми ме заведе в Плевен при негов приятел, който беше тролейбусен ватман. Тогава докараха новите руски тролейбуси „ЗиУ”, какьвто също успях да покарам”, разказвал е Николай Василковски. Той завършил средното си образование в Плевен, като в училище наблягал на чуждите езици и икономическите специалности. Още като ученик полагал основите на медийната си кариера. Попаднал случайно като стажант във вестник „Полемика”, където първо отразявал спортни събития. По-възрастните му колеги оценили работата му и скоро му задали да пише и по други теми. Нямало как обаче да го назначат, защото бил все още ученик.
След гимназията Василковски учел международни икономически отношения в Стопанската академия „Д. А. Ценов” в Свищов. Като много свои връстници и Николай ходил на студентска бригада. Избрал да спечели малко пари в Англия. Тръгнал със стар куфар и 60 паунда, заделени от баба му. Възрастната жена държала да подпомогне бюджета му, като събирала пари от пенсията си. Няколко седмици Василковски брал ягоди в малка английска ферма. Когато се върнал, съчетавал учението с придобиване на още опит в медии. Като студент той пишел за местния вестник „Дунавска зора”. След като се дипломирал и се преместил в София, Василковски се присъединил към репортерите на информационната агенция „Балкан”. „Това беше голяма школа - да търсиш новини, да правиш анализи, там бях икономически редактор, за което ми помогна и образованието от Свищов”, споделял е Николай Василковски. По-късно той започнал работа в музикалната телевизия „ММ", в която изкарал близо 9 години. Там Василковски бил репортер, водещ и автор на предавания. Тъй като в музикалната телевизия се занимавал и с графичен дизайн, когато се преместил в Нова тв, той първо работел в маркетинговия отдел.
В един момент Николай се решил да отиде при директора на новините с желанието да е репортер. Получил този шанс. Първият му наставник в нюзрума е Костадин Филипов, който му дал ценни съвети. Още на третия ден на новото си работно място Николай се включил в централната емисия. Първият му репортаж бил за музикален фестивал с участието на чужди изпълнители. По-късно, вече и като синоптик, Николай Василковски се изправя срещу не едно природно бедствие, а в неговия ресор попадат теми като екология, наука и всичко, свързано със света на космонавтиката. Щастлив е, че продължава да прави репортажи, които също са му на сърце. Казвал е, че двете длъжности - на синоптик и репортер, са свързани, защото после има възможност да види доколко тези прогнози реално се изпълняват. Николай Василковски е единственият синоптик в родния ефир, който редовно съобщава прогнозата на открито, често вмъквайки любопитна информация за местоположението, от което се включва, както и авторски кадри. Така че той обикаля страната с пълно оборудване за преки включвания в ефир, в което освен камера и микрофон, има и дрон, за да показва и панорамни гледки. Синоптикът е любимец на зрителите и заради естественото си, позитивно поведение пред камера, както и заради умението си да импровизира, дори при малки гафове. Той толкова обича работата си, че в нощта преди първия си ефир като синоптик не могъл да мигне от вълнение и притеснение дали всичко ще е наред.
Отишъл в телевизията в 02:00 ч. през нощта, за да се увери, че първата му прогноза ще мине по план. Тревожел се за техниката, иначе бил уверен в себе си. В стремежа си зрителите да са добре информирани, Николай Василковски смело е отразявал и природни бедствия, покрай което е попадал и в кризисни ситуации. Веднъж щял да излети от пътя край Девин, заради свлачище. За случката разказа преди време в ефир с идеята да е пример за зрителите, като ги предупреждава да внимават за подобни опасности, когато са на път. Синоптикът никога няма да забрави и наводнението в Мизия през 2014 г. С колегите му се оказали едни от първите на мястото на бедствието и заедно с военните в лодките вадели от водата хора, които се давели пред очите им. Николай видял отчаянието и страхът им. „Това е спомен, който най-вероятно никога няма да се изтрие от главата ми”, споделял е Василковски. Почти при всеки репортаж, свързан с бедствие или обстановка, предполагаща повишено внимание, той и екипът, с който пътува, е трябвало да се справят с трудни обстоятелства - преспи сняг, виелици, порои или преливаща река. За Николай Василковски не представлява трудност да се включва на живо в ефир и по тъмно, и при минусова температура и обилни снеговалежи и снегонавявания. Веднъж в такава обстановка, с фенер в ръка и със зимно яке, Василковски се появи на екран от прохода „Петрохан”.
Вече няколко години той е и репортер, и синоптик. Съчетаването на двете позиции му носят удовлетворение, че е постигнал максимума, който е търсил в кариерата си. Така че Николай Василковски не мечтае да се издигне до длъжност, даваща му ръководни функции. Даже е споделял самооценката, че не може да отговаря за много хора, защото не е достатъчно добър организатор. „Работата, която върша в момента, ме задоволява напълно, дава ми всичко, което съм искал”, казвал е Василковски.
