Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Фернандо Монтано връща жилетката в модата ...
Грандиозната звезда на кралската опера и балет, гостува тук днес заради стилната си визия. Фернандо Монтано, който само преди дни игра за Краля на Великобритания и Кралицата- консорт, е сам лице на своя модна линия. Тук се пресичат готовността му да разкрие и подчертае елегантността и забележителна скромност. Носеното от Фернандо е пример за димпломатичност, без изтъкване и цветова врява. Сакото е плътно откъм материя и цвят. Тютюнево е съчетано с лилава вратовръзка, което намирам за необичайно, но много красиво. Жилетката придава допълнителен шик и мога да потвърдя, че тя се превръща във все по-предпочитан аксесоар в живота на господата.
Дара – размотай се! Веднага!
Не знам откъде да започна, че да свърша. Безкрайно омотаното синьо по Дара ме въвлича в мисли, за повечето от които дават три денонощия карцер. Но аз имам предвид друго, господин полицай- просто искам да разкъсам, подпаля, хвърля в пещта този сбор от тюл, кройка и замисъл. Интензитета на плата се засилва в тежките зони около бюста и ханша, но на места е като лоша прогноза за мъгливо време- всичко е толкова прозрачно. Белите нокти вероятно принадлежат на ръката, на която певицата се е облегнала. Те доминират пейзажа страховито, тежат в погледа и го объркват. Косите падат плътно назад и повеждат със себе си цялата визия. Защо и е притрябвало на Дара да се прави на Прешъс Уилсън, дали изобщо знае коя е... Гримът, овалът на лицето, стойката, всичко това може да заблуди невъоръженото око, че това е едновременно Гло, Малина и JJ.
Лалова - от облечено до... обречено
С каква лекота позира Ивет Лалова в ансамбълче, връщащо ме в спомените на моята младост. Съкън, не е било толкова отдавна, но националната ни гордост ми се чини леко демоде. Не мога да намеря подходящо име за модела, доближаващ се до гащеризон, но също и до униформа на санитарка. Бях виждал някъде в детството си подобна, само шарките бяха различни. Харесвам основния цвят, но не и огромните шарки. Те заливат окото, отнемат вниманието от стройната и приветлива фигура на госпожата. Мисля, че крачолите съвсем не са по мярка на Ивет или е купувала дрехата, когато е била по-едра. Коланът допринася за латентната провинциалност на облеченото, да не кажа- обреченото. Допускам, че в Лондон много са се смяли на тази гледка.
Йордан Марков го дава като Веско Маринов?
Да приема ли, че сакото на Йордан Марков е видеостена, на която се прожектират звездни мотиви? Симпатичният изпълнител сияе в избора си, но нека попаря ентусиазма му- това не е най-добрият избор за него. На първо време не схващам рисунъка изопачен Златю Бояджиев ли е или свободни интерпретации на тема пловдивски къщи, начертани в село Паталеница, Пазарджишко. Мъглявината Андромеда покрива сакото, чиито ревери са преувеличени, сякаш оръфани, заради този ширит, според мен- напълно излишен. Извън екстравагантното сако, Марков е облечено почти като Веско Маринов. Скучен колан, панталон и вероятно обувки, но те не се виждат.
Тенев - с мен ли намери колегата, да си мери... шаловете...
Бях дал на колегата Иван Тенев малко преднина в естетическата ни конкуренция, но той ме задминава. Дотолкова, че се чувствам смутен, тъй като аз никога не бих добавил бяло куче към белия си шал. Не стига това, ами агентът агентурно е добавил яке в цвят мръсен сняг, когато сняг изобщо няма в тези дни. Хубаво е че илюстрира легендарната си песен Черно и бяло с облеклото, но аз не съм Георги Христов, за да му вървя по гайдата. Колегата ме радва с хрумките си от този сезон, които включват горчичени на цвят шалове, меки кожени палта, внимание към всеки детайл. Тук, въпреки латентното ми одобрение, оставам непреклонен за искрящото бяло. Плаши ме кройката на блузона, панталона и обувките. Такъв моден нагон не помня от времето, когато за първи път получих ватманска заплата и си купих дрехи от Перун.
