Ha 2 февруари се навършват 102 години от рождението на голямата комедийна актриса Стоянка Мутафова. Наричаха я хулиганката на българския театър, Госпожа стихийно бедствие, разбивачката на мъжките сърца. Легендарната актриса Стоянка Мутафова ще остане в сърцата на публиката с голямото си чувство за хумор, незабравима усмивка, чаровна и земна. За нея беше чужда звездоманията. Искаше да е на сцената, докато има сили и докато публиката я иска. До последния си месец актрисата не се раздели с най-голямата си любов - театъра. И на 97, малко преди да си отиде, Стоянка Мутафова вдигаше на крака зрителите още с появата см на подиума, а аплодисментите им не стихваха дълга след представленията, в които участваше. Тя поразяваше със своята естественост. На въпрос на журналист „С какво искате да Ви запомнят феновете, когато си отидете?”, бе отговорила с присъщото си чувство за хумор: С каквото искат, изобщо не ме интересува, като вече мен няма да ме има”, пише Минаха години.
Няма българин, който да не познава именитата ни актриса. Но малцина знаят, че на младини бъдещата легенда на театъра е била голяма любовчийка и лудетина. И не се е спирала пред нищо, за да спечели сърцето на обекта, който си е набелязала. Дори и да направи любовна магия… „Като млада имах големи успехи - не бях красавица, но явно съм била чаровна", призна пред читателите на вестника ни преди години актрисата. - Имаше и момент на магия, но когато бях много малка, още ученичка, бях влюбена в голям художник. Той беше приятел на баща ми. Толкова ми харесваше, че реших непременно да го накарам да ме обикне. Той не ме и познаваше. Тогава отидох при една врачка. Тя ми даде вода със заръка да се мия всеки ден с нея. А ако успея и да го напръскам в кърпа ми бил вързан щял да се влюби веднага в мен! Мислих, мислих... Взех една малка гумена помпичка и с една приятелка, която единствена знаеше моята тайна, я напълнихме, дадохме я на брат ми, който беше много наивен. Изпратих Румен да тича и да го напръска, като му обещах да му платя за услугата. Детето свърши работа. А когато завърших гимназия, художникът наистина се влюби в мен. Само че аз го разлюбих, защото веднъж, докато разговаряхме, се оказа, че не знае името на Демостен. Така го презрях този човек! С две думи, Демостен ни раздели! Други магии не съм правила”, призна през смях тогава актрисата. Стоянка се жени на 23 години за чешкия режисьор Роберт Роснер. Чака я блестящо бъдеще в чужбина, където веднага оценяват големия й талант. „Бях ангажирана в Прага, играех в театър. Чудех се как тези шовинисти чехите ме допуснаха до сцената. Не знам какво са намерили в мен. Сега си мисля, че сгреших, като не останах там”, съжаляваше приживе актрисата.
След развода си с Роснер, тя набързо се жени за журналиста и преводач Леонид Грубешлиев. От този брак се ражда и единствената им дъщеря Мария. Оказва се, че в емоционален план това е най-лошият избор в живота на актрисата. Бракът й е съпътстван от непрекъснати скандали, грубо отношение от страна на Грубешлиев, той дори си позволява неведнъж да посяга на Стоянка и дъщеря си. Майка и дъщеря живеят в един истински ад, докато актрисата не взема категорично решение да сложи край на кошмарния си брак, който от самото начало е истинско мъчение за нея и детето й. След тази съдбовна крачка, сякаш настъпва светъл период за емблемата на българския театър. Следват най-хубавите дни за Стоянка и детето й - с третия съпруг, Нейчо Попов. Актрисата е лудо влюбена в колегата си, той също в нея. Грижовен, любвеобилен, нежен, внимателен, той обгрижва и обича детето на актрисата като своя родна дъщеря. Мария и до ден днешен казва, че Нейчо е истинският й баща, спечелил така сърцето й, че когато си отива без време, тя не може да го прежали десетки години. За Стоянка загубата на любимия й е огромна трагедия. Тя не го прежалва до края на дните си. От любовчийка на младини, след като любовта на живота й си отива, тя дава обет пред себе си, че повече няма да погледне мъж. И го спазва. „Ние с Нейчо играхме в един театър. Любовта ни не беше от пръв поглед. Бяхме на сцената, двамата танцувахме епичен навремето танц. С времето забелязах, че той флиртува с мен... Не ми се говори за Нейчо. Още не съм го прежалила!", призна пред вестника ни актрисата, десетилетия след загубата на любимия си.
Статистиката сочи, че Стоянка е българската актриса с най-много трудови злополуки. Легендата си спомняше не един или два инцидента, които бе преживяла на сцената. „Един от най-ужасните ми спомени е, когато паднах в оркестрината от три метра височина на главата си. Така се ударих, че ми излязоха пред очите посред бял ден звезди. Имахме една комшийка бивша балерина, която от падане си беше загубила зрението. И като се сгромолясах, първата ми мисъл бе дали и аз няма да си загубя зрението. Друг път ми падна на главата масивно дърво от декорите. Направо ме повали на земята. Оттогава не мога да чета, явно очите ми се повредиха. Правиха ми лазери, к’во ли не, но зрението ми си остана влошено. Къде ли не ходих по лекари, но се оказа, че не може да ми се помогне. Обясниха ми, че има опасност да ослепея, ако се съглася на някакви манипулации. Затова докторите ми казаха да не се подлагам на никакви лечения - колкото виждам, виждам. Понякога отминавам познати, друг път се припознавам. За да няма обидени, че не съм ги поздравила, май трябва да вървя по улиците и да поздравявам всеки срещнат - който отговори, отговори”, казваше с присъщото си чувство за хумор Стоянка, дори и когато говореше за сериозни неща.
И макар че нейните милиони фенове я познават като един много весел човек, Стоянка опровергаваше това. „О, дори най-дребни неща могат да развалят настроението ми. Аз постоянно си развалям настроението, въобще съм без настроение. Хората мислят, че се смея постоянно, но това не е истина. Смея се на сцената и понякога в театъра с моите колеги. Аз съм човек с полюсни чувства - или мрачна, или много весела. Това важи във всяко отношение, не само за смеха. Въобще за мен среда няма”, разкриваше душата си легендата на българския театър.
