Младата актриса Христина Джурова, която изигра инспектор Ангелина Обретенова в сериала „Дъждът оставя следи“ по NOVA много харесва криминалния жанр и признава, че имало период, в който дори искала да следва криминалистика.
Христина е завършила НАТФИЗ със „Драматичен театър“ през 2019 г. в класа на проф. Атанас Атанасов. Родена е в Пловдив на 11 февруари 1996 г. в семейството на военен пилот и майка филолог. От 4-годишна е на сцената – пее в музикална формация, танцува и свири на саксофон в оркестър и пътят й някак естествено я води към театралната академия. Още като студентка е наградена със „Златен кукерикон“ за млада надежда, а през 2022 г. получава и номинация за „Икар“. Днес е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“, а от екрана зрителите я познават и от сериалите „Братя“, „Аз и моите жени“, „Алея на славата“ и „Съни бийч“.
Любопитен факт е, че след гимназията хубавицата мислела да остави сценичните изяви. „Бях казала: „Не! Няма да продължавам с изкуство, защото трябва да търся по-стабилна работа – спомня си тя. – Наистина го бях отхвърлила, защото осъзнавах, че в България е много трудно. Исках да мисля логично и разумно. Слава богу, че бяха родителите ми да ми кажат: „Абе, Христина, ти това правиш от дете“. В пети-шести клас учителката й по музика усетила накъде отива работата, усетила накъде ще допадне на момичето като музика. Дала й дискове, за да слуша джаз, и Хриси се влюбила в него. Следващата стъпка била саксофонът. „Казах си: „Сигурно е интересно и различно момиче да свири на саксофон. Флейтата бе стандартна и очаквана“, допълва Джурова, която била истинска атракция като малка с големия златист духов инструмент.
Възпитана е да държи на дисциплината, а баща й я учи, че човек трябва да работи това, което обича, и да следва мечтите си. „Той е искал да бъде пилот и е станал. Родена съм в семейство на приключенци по душа и широко скроени хора“, разкрива красавицата, която в училище била отличничка, а у дома доста послушна. „Започнах да мечтая за професията актриса едва когато ме приеха в НАТФИЗ. Завърших езикова гимназия „Иван Вазов“ с испански и руски и планирах да стана пиар, арт мениджър или да запиша филология. Не горях в тези неща, но исках да съм рационална и да получавам стабилен доход. Добре, че моите родители, познавайки ме в този момент явно по-добре от мен самата, ме върнаха към мен си и ме подкрепиха да следвам своя път.“
В началото били опасенията и страховете – тя е от Пловдив, няма връзки, няма никой от тази професионално за Академията. Но прави впечатление на проф. Атанас Атанасов, който я забелязва на групови консултации преди изпитите. „На тях се представях доста по-добре, отколкото на изпитите. Той ме беше харесал – връща се в онези дни Джурова. – Пред комисията в НАТФИЗ бях толкова притеснена, че ми пресъхна устата и не можех да говоря, поисках вода... Дълго време не вярвах, че съм приета и докато официално не се записах, не се радвах.“
Следват преместването в София, стресиращият ритъм, раздялата съм семейството, приятелите, града. От проф. Атанасов се научава, че трябва да има самочувствие, но с покритие, и да играе в екип. „Той се зареждаше от нас като по-младо поколение и ние от него. Научи ни да си помагаме и да не позволяваме дрязги“, спомня си Джурова. В края на обучението си тя получава бленуваната за всеки студент в НАТФИЗ награда – „Най-най-най“. Гласуването за нея е анонимно и показва какво мислят колегите ти за представянето ти в Академията. Тогава обаче тя се сблъсква с анорексията.
„Наградата дойде в най-тежкия период от живота ми. Стресът бе голям и поради лични проблеми – получих хранително разстройство. Всичко дойде от съмнението в самата мен – не се харесвах и мислех, че не ставам за актриса. Не се чувствах добре в кожата си. Липсата на любов към мен самата отключи здравословните ми проблеми. Съмненията бяха ежедневни и ме съсипваха. Но това изпитание и преодоляването му ме изградиха като голям човек.“
Хриси смята, че е важен балансът – хем да имаш самочувствие, хем все пак да се съмняваш. Защото, ако мислиш, че знаеш всичко, накрая ще бъдеш разочарован.
За хубавата Христина любовта е навсякъде – в професията, в музиката и в живота. Тя е слабото й място и може винаги да я извади от строя. Готова е за любов да даде много – да смени града, дори да тръгне към друга държава. Казва, че я плаши собствената й влюбчивост. Все още и е трудно да избере дали да е лудо влюбена или спокойно обичаща, но разумът я съветва да се държи за второто, „то е по-устойчивото. Страстта си отива. Лудото влюбване отминава. Идва този миг, колкото и да не искаш. Повечето сме влюбени в самото усещане да сме влюбени. Остават само съжаленията, че си направил много неща заради това. Началото е лесно, но настъпва моментът, в който трябва да се трудиш, за да запазиш любовта“, завършва тя философски и допълва, че за нея „успешен човек е този, който е открил как да бъде щастлив и как да вижда красотата на живота“.
